Те протестират и пеят, вълшебно въодушевени от това, че са там, че са много, че са заедно. Всяка вечер стават все повече и повече. Решителни, раними, революционно възторжени, реални. Камшиците вода, които плющят срещу телата им, имат ефекта на смола, която втвърдява тяхната непоколебимост и възбужда презрението им към щитовете на полицията и щурма на властта.

Те са многолики, гневни, образовани. Скандират в кресчендо своето негодувание срещу бруталния отказ на Ердоган да чуе своя народ. Срещу окървавения площад в Истанбул, превърнал се в символ на модерна Турция. Срещу манипулаторите, срещу продажната журналистика, срещу информационното затъмнение.

“Моята страна е красива, когато е гневна”

Тяхната медия е улицата. По паважа, по витрините, върху стените на сградите се множат възвания, заклинания, стихотворения, карикатури, стихове, рисунки. Така е от дванайсет дни във всички избухнали градове.

“Моята страна е красива, когато е гневна”. Това е един от любимите ми графити, които видях в Измир - опозиционната столица на страната, която държи рекорда по брой на журналисти в затвора.

Днешна Турция е гневна по невиждан до момента начин. Всеки следващ ден е изпитание и терзание. “Тайип оставка!”, скандира улицата. “Аз няма да се променя!”, отговаря Ердоган.

Вчера, на 12-ия ден от началото на протестите, правителството изпрати рекорден брой бронирани коли срещу демонстрантите и умножи познатия арсенал от сълзотворен газ, палки и побой. Позорният опит за погром срещу мирните момчета и момичета бе направен с подбран полицейски миманс, включен в една режисирана от властта постановка. Следва разказът на двама очевидци, с които късно снощи успях да разговарям:

Нещо много странно

Полицията обяви, че ще отиде на площад Таксим, за да почисти района от политически лозунги, знамена и транспаранти и да премахне барикадите, изградени от протестиращите. Неочаквано на площада се появи организирана и добре подготвена група хора, които се нахвърлиха върху униформените. Това “принуди” полицията да отвърне на удара. В този сблъсък имаше нещо доста странно: забелязваше се особена прилика между двете воюващи групи. “Бунтарите” и полицаите бяха с еднакви газови маски, с еднакви защитни жилетки и дори с еднакви обувки. Освен това “бунтарите” бяха въоръжени с ножове и с коктейли Молотов. И дори имаха радиопредаватели!

Протестиращите на Гези парк никога не са били въоръжени, никога не са имали подходящи противогази, да не говорим за коктейли Молотов. Скоро след началото на сблъсъка активисти от парка Гези заявиха, че нямат нищо общо с въпросната банда и че никога не са и не биха използвали насилие срещу полицията. Стана ясно, че това са фигуранти - или наети от полицията, или самите те полицаи. Провокаторите дори успяха да подпалят една от бронираните коли и да предизвикат пожар, който услужливо бе излъчван на живо.

Екипите на всички турски телевизии, същите, които 12 дни не забелязваха случващото се по площадите, бяха там, на място, и започнаха директни предавания.

Постановката на Ердоган

Постановката на турския премиер има ясна цел - да организира инцидентите, да ги заснеме и да ги разпространи, за да внуши на останалата половина от страната и на света, че лицето на протестиращите е зло, грозно, опасно - и така да оправдае бруталността на полицията срещу хората.

Вчера са били арестувани 73-ма адвокати, дръзнали да се произнесат срещу полицейското насилие. Отново вчера шестима души с тежки черепни травми от полицейския побой са били приети в болница. Над четири хиляди са хоспитализираните ранени от началото на събитията. Четирима са убитите.

Те не са вандали, нито терористи, нито мародери, нито крадци, както ги нарече министър-председателят. Те са граждани. Те са солидарни. Както ние никога не сме били...

Това, което ние не успяхме, те го направиха. Респект!

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел