1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Вагнер и Байройт - истини и заблуди

Р. Фулкер25 юли 2015

В Байройт ли отивате? След този въпрос обичайно прозвучава едно или друго клише, свързано с тамошния фестивал. Коe обаче е истина и кое - не? Ето най-популярните твърдения за байройтските музикални тържества.

Снимка: picture-alliance/dpa

1. Простосмъртните германци трябва да чакат с години, за да се доберат до скъпоструващите билети за тържествата, докато канцлерката и разни други знаменитости ги получават безплатно.

Не е вярно. Градът Байройт получава определен контингент билети, за да може да покани високопоставени и именити гости - та нали на откриването трябва да има блясък. Билетите се предоставят на градската управа благодарение на финансовата подкрепа, която тя оказва на фестивала - градът, областта и провинцията отпускат годишно 16 милиона евро, т.е. половината от бюджета на тържествата.

2. В Байройт звучат само опери на Вагнер.

Не е истина. Непосредствено след Втората световна война в Байройт се настаняват американски окупационни части и тогава за развлечение на войниците са били представяни мюзикъли. И Деветата симфония на Бетховен - композитор, когото Вагнер особено почита - е звучала неведнъж на байройтска сцена. Но иначе - да, в 139-годишната история на фестивала е представян само Вагнер.

3. Билетите са с фантастични цени.

Зависи какво се разбира под "фантастични". 240 евро за сравнително добро място са доста пари, но цената не е по-висока, отколкото на други фестивали от подобен ранг. За места, от които сцената не се вижда добре, човек може да си купи билет и срещу 15 евро. А вече на черния пазар билетите наистина могат да достигнат фантастични цени.

4. Байройтският фестивал е крепост на консервативния музикален вкус и на заклетите вагнерианци.

В никакъв случай. Още през 20-те години на миналия век художественият директор на тържествата Зигфрид Вагнер /син на композитора/ плахо разчупва закостенелите режисьорски конвенции - за ужас на фракцията на "правоверните", които искат само един режисьорски стил на постановките: стила на Вагнер.

Канцлерката е редовен гост на музикалните тържестваСнимка: picture-alliance/dpa

От 1951 г. нататък внукът Виланд Вагнер на свой ред настройва консервативните вагнерианци срещу себе си. В Байрот се появяват както консервативни, така и радикално новаторски постановки. Като художествен директор на фестивала дъщерята на Виланд, Катарина Вагнер, окончателно налага разчупването на консервативния стил с модерни постановъчни решения, предизвикателни интерпретации и новаторска режисура. Впрочем, повечето заклети почитатели на Вагнер междувременно вече не са между живите.

5. Тържествата са изцяло собственост на фамилията Вагнер.

И това не отговаря на истината. От 1973 г. организатор и собственик на фестивала е фондацията "Рихард Вагнер", в която влизат както неговите наследници, така и обществени организации и фондове. Директор на фестивала обаче винаги е бил някой от потомците на Вагнер или техен роднина.

6. Рихард Вагнер е бил нацист.

Исторически абсурдно твърдение. Вагнер умира през 1883 г. Бил ли е обаче предвестник на Третия Райх? Вярно е само, че Вагнер е бил антисемит и националист. Бил е обаче известно време и анархист, ляв бунтар, европейски космополит, теоретик, прагматик и др. След смъртта му Байройт действително е заразен от кафявата чума на нацизма. А сред първите привърженици на "новия ред" са неговата снаха Уинифред /която самият Вагнер не познава/ и зет му Хюстън Стюарт Чембърлейн. Адолф Хитлер е чест почетен гост в Байройт - много преди да дойде на власт, а и след това. Дали обаче в музикалните произведения на Вагнер има наченки на националсоциалистическа идеология? По този въпрос се спори, доказателства за това досега не са намерени.

7. Байройт е нещо като център на германската култура.

Не. Байройтските тържества са музикален форум и сезонна проява. Германската култура е организирана на федерален принцип. Все пак най-важният вагнеров архив в света е именно в Байройт - в някогашния дом на композитора. Музеят, който се намира в него от 1976 г., бе отворен отново след реставрация и разширяване на 26 юли 2015 г.

Паметникът на Рихард Вагнер в БайройтСнимка: Reuters

8. Вагнеровата музика е гръмка, а оперите му - прекалено дълги и старомодни.

Това е доста неточно. Който е слушал и гледал пет часа "Тристан", "Парсифал" или пък "Залезът на боговете", е преживял прекрасни, изтънчени, поетични моменти. Сюжетите на вагнеровите музикални драми са заимствани от германската митология, Средновековието и приказките. Те ни срещат с човешки неволи и проблеми. В тях става дума за външни и вътрешни конфликти, за омраза и любов, вярност и предателство. С други думи - те са съвременни и разбираеми. Ако се отдадете на музиката, ще разберете какво е имал предвид Вагнер, когато говори за "емоционално вникване" в неговите произведения. Само внимавайте, защото има опасност да се пристрастите!

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ