Случаят изглежда пределно ясен: една млада жена бива изнасилена и умъртвена. Извършителят е млад мъж – бежанец, който твърди, че е от Афганистан. В социалните медии се надига буря от възмущение, медиите отразяват нашироко убийството в южногерманския град Фрайбург, а в страната расте страхът от чужденците.

Не толкова голям бе интересът на обществото и медиите към едно събитие, последвало малко по-късно: в центъра на Фрайбург се събраха афганистанци, за да изразят съпричастие към близките на убитата Мария. „Искаме да покажем, че не всички бежанци са престъпници", заявиха някои от събралите се там бежанци, което прозвуча като опит за оправдание.

В седмиците след убийството на Мария Л. през есента на 2016 година, няколко граждански инициативи във Фрайбург, защитаващи правата на бежанците, трябваше да блокират своите сайтове, тъй като бяха засипани от обиди и враждебни коментари. като например това, че били „закрилници на убийци".

Извършителят на убийството Хусеин К. наскоро беше осъден на доживотен затвор. И макар съдебният процес срещу него да е приключил, дебатът в обществото не стихва.

Важно ли е откъде е престъпникът?

"В момента има силно фиксиране над темата за негерманските извършители. Често пъти виждаме по колко фатален начин това се отразява на някои несправедливо заподозрени хора", казва юристката Дорис Либшер от Хумболтовия университет в Берлин. Тя твърди, че през последните години има увеличение на „расистките и човеконенавистни обвинения срещу различни малцинства", които явно все по-малко стряскат обществото. А от тях най-често страдат малцинствата, добавя изследователката на дискриминацията и расизма.

Националната принадлежност на един престъпник не може да обясни защо той е извършил определено деяние, твърди криминоложката Дана Хунолд. Според нея, прекалено силното фокусиране върху произхода на извършителите може да отведе и към грешна следа – както например при серията убийства над чужденци в Германия, извършена от дяснотерористичната групировка "Националсоциалистически нелегални". Тъй като жертвите в този случай бяха предимно от турски  произход, полицията първоначално подозираше самите семейства или турски трафиканти на дрога. В случая следствените органи са били заблудени от признака „произход".

Медиите - между чука и наковалнята

Дискусията за това дали да се споменава националният произход на извършителите на престъпления придоби особена острота след новогодишната нощ в Кьолн при посрещането на 2016-а. На площада пред Кьолнската катедрала тогава се стигна до сексуални издевателства над жени, извършени предимно от мигранти от Северна Африка. Впоследствие бяха отправени обвинения не само към работата на полицията, а и към оскъдните информации на медиите, в които отначало не се съобщаваше, че сред извършителите е имало и голям брой бежанци.

Голям брой германски журналисти тогава се запитаха как точно би трябвало да се съобщава за подобни престъпления. Германският кодекс за работата на медиите също не може да послужи като точен ориентир. Той препоръчва произходът на извършителите да се назовава само когато това се налага поради високия обществен интерес. Но кога има такъв?

Различните медии процедират по различен начин. В „Саксонски вестник" в Дрезден например винаги назовават произхода на извършителите, защото са на мнение, че това е важен елемент от цялата информация. „Ако не го правим, хората така или иначе ще си мислят, че става дума за чужденци", казва криминалният репортер Александър Шнайдер. Вестникът обаче не пропуска да спомене и когато германски граждани са замесени в престъпления.

Юристката Дорис Либшер обаче не е съгласна с подобна практика. „Би трябвало да се преценява дали общественият интерес е по-голям от вредата, която би могла да бъде нанесена на отделен човек или на група от хора", казва тя. И предлага един по-различен поглед: „Когато десните популисти тръбят, че бежанците внасят убийства и престъпност в Германия, аз се съгласявам с тях. Защото имаме много случаи на опожарявания на бежански приюти и дори на убити бежанци, т.е. на хората, които по закон трябваше да защитаваме".