Коментар от Иван Бедров:

Досега не се е случвало една сделка да провокира толкова реакции. В четвъртък чешката компания ЧЕЗ обяви, че продава целия си бизнес в България на „Инерком“. И понеже единствената налична информация беше, че фирмата е на Гинка Върбакова, а тя е от Пазарджик, изразът „Гинка от Пазарджик“ се превърна едва ли не в крилата фраза. По-късно г-жа Върбакова сподели, че е обидена, задето името ѝ се е превърнало в нарицателно. Но това беше неизбежно. Когато институциите се държат противоречиво и няма отговори на най-важните въпроси, тогава идва ред на недоверието и сарказма. Ако беше Мария от Русе например, резултатът щеше да е същият.

По-важни обаче са въпросите, които все още нямат отговор: Кой всъщност купува най-голямото електроразпределително предприятие в България? Какво са направили или не са направили българските институции, за да открият отговора на този въпрос, а и за да гарантират националната сигурност? И защо инвестиционната среда в България е такава, че тук вече не идват големи реномирани компании, а победител се оказва напълно неизвестна и небудеща доверие фирма?

Фактите

Още преди година на медиите е подадена информация за това кои са кандидатите за бизнеса на ЧЕЗ в България. Малко по-късно излиза и новината, че в надпреварата остават две фирми - един търговец на ток и „Инерком“. По-късно на търговеца на ток му се случват случки - договорите му са анулирани и той отпада. В края на 2017 имената на „Инерком“ и Гинка Върбакова вече са тиражирани като почти сигурни победители в наддаването. Публикувана е и информация за близките отношения между фамилия Върбакови и министърката на енергетиката Теменужка Петкова. Всичко е спокойно.

Чак след обявяването на сделката на 22 февруари, министър Петкова реши да подаде оставка. Очевидно така е била посъветвана от премиера Бойко Борисов. За това говорят изявленията и на двамата: „за да няма съмнения“. В същото време и Петкова, и Борисов казват, че държавата нито е повлияла на сделката, нито е имала възможности да повлияе. В това няма логика - ако Петкова наистина държи да не остави впечатление, че е помогнала на Върбакова, оставката ѝ е силно закъсняла. Какъв е смисълът това да се прави постфактум?

„Няма как нито да контролираме, нито да попречим“, каза в петък Борисов в отговор на призивите за проверки. Ден по-късно правителствената информационна служба съобщи, че Борисов е наредил на ДАНС и НАП да започнат проверки, а шефовете на енергийния и на финансовия регулатор (КЕВР и КФН) го уверили, че „ще извършат незабавна проверка“. И в това няма логика - един ден държавата няма роля, на следващия има.

Замитането

Целта на тези резки движения бе да отклонят вниманието от факта, че най-важните въпроси нямат отговори. Същата функция изпълни и БСП с призива си държавата „да събере 320 милиона евро и да купи електроразпределителното дружество“. Сега се хабят думи по повод една оставка и едно популистко предложение и не остава енергия за въпросите кой, какво и защо.

Гинка Върбакова твърди, че тя е крайният собственик на цялото начинание. Очаквала финансиране от банка, но не казва коя. Медиите на чешкия премиер Андрей Бабиш пишат в Прага, че зад сделката прозират парите на руско-грузински олигарх. Цитират и изказване на чешкия собственик на друго от трите електроразпределителни дружества в България - „Енерго-Про“, че никога не е виждал по-непрозрачна процедура. Все повече са и спекулациите за връзките от миналото на семейство Върбакови. На практика няма отговор на въпроса „Кой?". Поне такъв, който да буди доверие.

Нямаме и отговор на въпроса какво са направили досега институциите, след като бъдещият купувач на ЧЕЗ-България е отдавна известен. Нелепи са твърденията, че това е сделка между две частни фирми и поради тази причина държавата няма нищо общо - все пак става дума за доставките на ток за почти половин България, а тази дейност е силно регулирана. Ако държавата няма общо, защо тогава прокуратурата проверяваше разходите на ЧЕЗ преди пет години? Очевидно институциите са бездействали и в момента нямат отговор на въпроса кой е истинският купувач.

Всичко описано по-горе дава отговор на третия въпрос. В държава, в която всичко това е възможно, няма опашка от стратегически инвеститори. Затова опитна в сектора фирма като ЧЕЗ иска да напусне страната, за огромния ѝ бизнес тук не наддава нито една голяма международна компания, а накрая победител се оказва „Гинка Върбакова“. Докато нямаме яснота, не можем да започнем да използваме името без кавички.