"Донбас е сърцето на Украйна" - пише на самия вход на Донецк. Като от икономическа гледна точка твърдението изглежда напълно оправдано: въгледобивният регион, простиращ се в източната част на Украйна до границата с Русия, е четвъртият най-голям в Европа със залежи от над 100 милиона тона въглища. Областта около Донецк съставлява едва 5 процента от територията на Украйна, в нея живее 10 на сто от населението на страната, но там се произвеждат 20 процента от брутния вътрешен продукт и една четвърт от украинския износ.

Размириците в Източна Украйна рязко привлякоха вниманието на световната общественост към региона: симпатизиращи на Русия сепаратисти окупираха административни сгради и полицейски управления, на правителството в Киев му се наложи да прибегне до специалните части за борба с тероризма. Причината за всичко това обаче не е икономическото значение на Донбас, убеден е губернаторът на областта Серхи Тарута, който припомня два мита: че Украйна е изхранвала целия Съветски съюз, и че Донбас изхранва цяла Украйна. "Статистиката вече говори за друго - че днешен Донбас живее от субсидии", изтъква Тарута.

Въгледобивът в Донбас не е рентабилен

На същото мнение е и германският експерт за Украйна и директор на берлинския център "Бертолт Байц" Евалд Бьолке. "От 80-те години насам донбаските въглища са нерентабилни и много скъпи, а производството се поддържа изкуствено само защото създава заетост в региона", казва той. Въпреки това сега съществуват основателни опасения, че Русия може да се стреми към откъсването на части от Източна Украйна. Там хората обаче не се чувстат така силно свързани с Русия както в Крим, а само 25 процента говорят руски. "До началото на тази година никой не е мислил за преориентация към Русия", посочва Бьолке в интервю за Дойче веле.

Но какъв тогава е интересът на Русия към Източна Украйна в контекста на нестабилната обстановка в момента? Анексирането на източните украински области не би било опрадвано от икономическа гледна точка, убеден е Бьолке: "Всъщност Русия трябва да е много доволна от това, че Донбас принадлежи към Украйна и на нея не ѝ се налага да налива субсидии там", казва германският експерт. Извън икономическата логика обаче съществуват други аргументи, които може да са важни за Москва - например идеята за възраждането на някогашната руска империя, а регионът Донбас има повече от символично значение за Русия като бивш център на съветската тежка индустрия. "Става въпрос за старите казашки области, превърнати от Сталин от аграрен в промишлен район", припомня Бьолке.

Стомана за руските танкове

Към тези по-скоро символични причини трябва непременно да се добави и една съвсем реална и много основателна: в Източна Украйна се добиват голяма част от суровините, които страната изнася за Русия, включително за руската космическа индустрия и за отбраната. Така например в източноукраинския град Днепропетровск се произвеждат 12 вида руски междуконтинентални ракети. Освен това Донбас доставя специалната стомана за руските танкове, а украинският град Запорожие осигурява турбините за много от руските бойни хеликоптери.

Съществува, разбира се, и обратната зависимост - много от продуктите на украинските фирми са разработени специално за руския пазар и нямат никакъв шанс на други пазари. Макар част от това производство да се субсидира, износът на тази продукция представлява важен източник на приходи за украинската държава. И ако се стигне до отцепването на части от Източна Украйна, Киев ще загуби много ресурси, казва Евалд Бьолке. Затова той не споделя идеята за даване на повече автономия на Източна Украйна. "В сегашната нестабилна обстановка Украйна има шанс да оцелее само като централизирана държава. Всеки опит за федерализация ще е пагубен и може да доведе до разпад на страната", предупреждава експертът.