1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Какво става с ваксинацията в България: фактите дотук

Ясен Бояджиев
12 януари 2021

Какво става с ваксините за България? Обещаната от премиера Борисов "чудесна ваксинация" засега изглежда крайно проблематична. Ето защо:

Борисов по време на посещение в Центъра по заразни болести
Снимка: BGNES

„Убеден съм, че министърът и здравните ни власти ще направят така, че да направим една чудесна ваксинация за пример“, обяви премиерът в края на миналата седмица в характерния си (само)хвалебствен стил. Горе-долу по същото време в Сандански общински съветници, без да им мигне окото, нарушиха правилата и предредиха опашката от лекари и друг медицински персонал, чакащи ваксинация в областта. И без този срамен пример обаче убедеността на премиера за „чудесна ваксинация“ е силно пресилена и преждевременна. Защото истинската, масова кампания за ваксиниране срещу коронавируса изобщо не е започнала. А и по всичко изглежда, че скоро няма да започне.

Разочарование и недоволство

Първоначалният ентусиазъм на онези, които с нетърпение очакват да се имунизират и да се върнат към нормалния живот, е изместен от разочарование и нарастващо недоволство. Причините са две: минималните количества на доставяните засега ваксини и неяснотата за това какви точно ще са организацията и логистиката на масовата ваксинация, когато и да дойде тя.

Впрочем, по отношение на недоволството България съвсем не е изключение. Напротив - почти навсякъде в ЕС, а и извън него, се наблюдава същото. Типичен е примерът със скандала във Франция, който избухна, след като се оказа, че за първите 6 дни от началото на кампанията са ваксинирани едва 516 човека. Въпреки че страната е имала на разположение половин милион дози от ваксината на Pfizer/BioNTech. Германското правителство също отнесе сериозни критики, че не е осигурило по-големи количества от тази ваксина, въпреки че едната от разработилите я компании е германска. Нидерландия пък започна ваксинацията две седмици след повечето страни в ЕС, което предизвика обществено недоволство и парламентарен дебат, по време на който се разбра, че властите са били фокусирани върху подготовката за ваксиниране с лесната за използване ваксина, разработена от Оксфордския университет и AstraZeneca, а не с ваксината на Pfizer/BioNTech.

Скандалът в Сандански също не е изключение. В Полша например още в първите дни на кампанията се оказа, че Варшавският медицински университет е ваксинирал в нарушение на установения ред местни политици и знаменитости, преднамерено записани като лекари.

Защо се бавят ваксините

Нидерландският пример ни води към въпроса защо се бавят ваксините. Фундаменталният отговор е свързан с неизвестните около разрешението за употреба на ваксините на различните производители, както и с глобалните проблеми с производствения капацитет в момент, в който целият свят с нетърпение чака на опашка за ваксини. По-конкретният отговор изглежда така.

В края на лятото и през есента на миналата година, в периода на разработването на ваксините, нито Европейската комисия, натоварена да преговаря и да сключва предварителни договори от името на целия съюз, нито отделните страни-членки можеха да знаят със сигурност коя ваксина кога точно ще бъде завършена и одобрена. Затова Комисията реши да разпредели риска и „да не слага всички яйца в една кошница“. В края на краищата тя сключи рамкови споразумение с (засега) шест лаборатории за различни количества ваксини. Тези споразумения са поверителни, но така или иначе стана ясно, че най-много дози (400 милиона) са поръчани още през август от ваксината на AstraZeneca и Оксфорд, тъй като първоначално тя е била преценена като най-напреднала и перспективна. Надеждата е била за доставки още преди края на 2020 година, но тази ваксина тепърва предстои да бъде одобрена от регулаторния орган на ЕС. В началото сред фаворитите е била и ваксината на френската Sanofi, чиято разработка обаче срещна неочаквани трудности и още е далеч от одобрение. Първоначалните договорки за ваксините на Pfizer и Moderna, оказали се впоследствие първи на финалната права, пък са за по-малки количества - 300 и 80 милиона дози.

Българският избор

Пред подобен избор са били изправени и отделните страни-членки, включително България. Основният принцип за разпределение на ваксините между тях е пропорционалният - според броя на населението. Отделно обаче всяка страна е свободна да избере от кои ваксини какви количества да заяви. Това обяснява защо броят на реалните доставки понякога се разминава с принципа на пропорционалното разпределение.

Към днешна дата България участва в европейските договори за всички ваксини, но през есента на миналата година това съвсем не е било сигурно. Докъм средата на ноември страната е била заявила само ваксините на AstraZeneca и Sanofi. За ваксината на Pfizer правителството още се е колебаело. От ваксината на Janssen пък въобще не е имало намерение да поръчва (единствено в ЕС). След това е размислило, но заради пропуснатия срок ще получим тази ваксина (когато и ако бъде одобрена) от друга страна-членка (Швеция).

Основното предизвикателство: организацията на масовата ваксинацияСнимка: BGNES

Едва в последните дни станаха известни точните количества, които България очаква от три от планираните шест ваксини. Най-голяма е заявката за ваксината на AstraZeneca, чието одобрение се очаква в края на януари - 4,5 милиона дози (с първа доставка от 500 000). От вече одобрените ваксини на Pfizer и Moderna очакваме съответно 1 милион и 500 000 дози.

Най-сложното предизвикателство

Въпреки първоначалните затруднения е сигурно, че в следващите седмици и месеци проблемът с недостига на ваксини ще бъде решен и процесът на ваксинация ще бъде ускорен - както в България, така и в целия ЕС. Основания за оптимизъм дават предстоящото одобрение и на други ваксини, както и очертаващите се допълнителни доставки. Миналата седмица например ЕК договори удвояване на досегашното количество от ваксината на Pfizer с още 300 милиона дози и обяви, че ще се възползва от опцията за удвояване и на доставките от Moderna. Възможности, от които вероятно ще се възползва и нашата страна, тъй че ваксини ще има за всички желаещи.

Тогава обаче ще дойде моментът за по-сложното предизвикателство. Милиони хора ще трябва да бъдат поименно подбрани и организирани, така че да се явят на точното място в определен ден и час - и то по начин, който да не доведе до взаимно заразяване и разрастване на епидемията. Освен това всеки ваксиниран ще трябва да остане за 30 минути под наблюдение. Същевременно милиони дози от ваксините ще трябва да бъдат своевременно разпределени, доставени, съхранени и подготвени за употреба съобразно технологичните изисквания на производителите. Задачата изглежда колосално сложна за страна, която не се слави със стриктна организация и дисциплина, която и без това няма достатъчно медицински персонал и чиято здравна система е на ръба на силите си. Засега не е известно да има някакъв достатъчно детайлен и ефективен план за решаване на тази задача. За поставянето на десетки хиляди ваксини дневно ще се разчита на съществуващите болници, медицински центрове, лични лекари, както и на мобилни екипи.

Прави впечатление, че не се предвижда създаването на някакви специални ваксинационни центрове, нито мобилизиране и подготовка на допълнителни "ваксинатори" - неща, които са в основата на успеха на страни като Израел (засега световен шампион във ваксинирането) и Великобритания например. Не се чува нищо и за създаване на някаква електронна система, в която хората предварително да се записват за ваксиниране. Това също значително би улеснило организацията на целия процес.

Така обещаната от премиера „чудесна ваксинация“ засега изглежда крайно проблематична.

*****

Вижте и това видео:

Д-р Мария Богоева е на 81 години. Лекува болни от Ковид-19.

03:52

This browser does not support the video element.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ