Едва през март тази година стана ясно, че Кемповски страда от рак. Редом със Зигфрид Ленц той беше един от най-забележителните литературни хроникьори на германската история . Сред най-популярните му произведения се числи “Ехолот. Колективен дневник за времето между 1943 и 1945 година. Както казваше самията Кемповски:

“През целият си живот не съм правил нищо друго, освен да се занимавам с миналото и с въпросът за трите капки кръв в снега – така да се каже. Откъде са се появили те и защо? Това беше моята жизнена цел.”

Това беше и основната тема на неговото творчество – германската история и оловното бреме на миналото. Валтер Кемповски е роден на 29 април 1929 година в Росток. Като младеж той е прехвърлен в наказателен отряд на “Хитлерюгенд”, а по-късно става куриер на военновъздушните сили на Вермахта. След войната започва да учи търговско училище в Росток, а по-късно отива в Западна Германия. При едно свое посещение в Росток през 1948 година той е заловен от съветските тайни служби, които го обвиняват за шпионаж и го осъждат на 25 години трудов лагер. Голяма част от наказанието той прекарва в мрачно прочулия се затвор в Баутцен. Преживяното по затвори и лагери налага сериозен отпечатък върху творчеството на Валтер Кемповски. Първата му творба – “ В блокът. Доклад за едно задържане” е посветена тъкмо на тези преживявания, също както и цикъл от стихотворения, започнати през 2003 година, които трябваше да бъдат публикувани през 2009 година – по повод 80-тата му годишнина.

През 1956 година Кемповски е освободен предсрочно от затвора, заминава за Западна Германия, следва в Гьотинген, жени се и става селски учител в Нартум – малко населено място между Хамбург и Бремен. Там започва и писателската му кариера.

Още с ранните си романи, както и с по-късните произведения като “Ехолот” и още 30 други произведения, Кемповски става един от най-често четените германски автори от втората половина на 20-и век. През цялото време той е не толкова творец, налагащ тенденции в литературното развитие, колкото внимателен и точен наблюдател на живота на обикновенните хора, човек, който се интересува от ставащото с другите и от развитието на различните житейски съдби в германската история. Със своите романи за времето на националсоциализма и Втората световна война, с така наречените “ книги за разпит” от времето на новосъздадената Федерална република и огромните си хроники, Кемповски показва ужасите на едно време, прикрито под външна идилия и дава глас на хилядите безименни в германската история. Макар неговото творчество да не спада към творческия авангард на 20-ия век и дори да липсва в някои литературни истории, Кемповски беше и си остава важен гласен в германската литература на съвремието. Той обърна внимание върху човешките драми, включително и тези породени от подялбата на Германия. Факт, с който той никога не можа да се примири :

“Най- висшата цел на живота ми винаги е била да преживея обединението на страната. За мене беше огромна радост, че ми беше разрешено да получа този подарък.”