С решението си да посети Саудитска Арабия при обиколката си в Близкия изток, Джо Байдън предизвика сериозен скандал в САЩ. Толкова сериозен, че американският президент изпита нуждата сам да обясни на американците решението си. Направи го в статия за „Вашингтон поуст“. В нея Байдън пише, че разбира несъгласието на мнозина с посещението му в кралството. Той подчерта, че стремежът му е да укрепи "стратегическото партньорство" с Рияд, оставайки верен на "основните американски ценности". Относно защитата на човешките права, Байдън е категоричен - ще продължава да се бори за това, както е направил и по време на въпросното посещение. 

Защита за човешките права, но само на думи

След убийството на саудитския журналист Джамал Кашоги през октомври 2018 г. Байдън, тогава все още кандидат за президент, остро нападна саудитското ръководство. "Ще ги накараме да платят висока цена и ще ги превърнем в аутсайдер", зарече се той при публикуването на разузнавателен доклад, според който престолонаследникът принц Мохамед бин Салман е разпоредил убийството на Кашоги в Истанбул.

Имайки предвид променения световен политически пейзаж, малко вероятно е Байдън да се придържа към тези силни думи по време на посещението си в Рияд, коментира Екхарт Вурц, директор на Института за близкоизточни изследвания в Хамбург. "Разбира се, правата на човека ще продължат да бъдат зачитани на думи. Но те със сигурност ще бъдат формулирани по различен начин, отколкото бяха преди време."

Възможно е промяна да настъпи и по друга спорна тема между САЩ и Саудитска Арабия - войната в Йемен. Информационната агенция "Ройтерс" съобщава, че американското правителство обсъжда прекратяване на забраната за износ на оръжия за Саудитска Арабия. Ембаргото беше наложено през февруари 2021 г. Окончателното решение за отмяната му вероятно ще зависи от това дали правителството в Рияд ще поеме курс към прекратяване на войната в Йемен, твърди "Ройтерс", позовавайки се на вътрешни източници.

Ангажиментът към Израел

Няколко фактора играят роля за промяната в двустранните отношения. Байдън се опитва да убеди Саудитска Арабия за по-нататъшно сближаване с Израел. Малко вероятно е кралството бързо да подпише така наречените "Авраамови споразумения", следвайки примера на други държави от региона, които желаят нормализиране на диалога с Израел. Въпреки това, според Вурц, задкулисно сътрудничество е "напълно възможно".

По информация на „Уол стрийт джърнъл“ вече се водят тайни разговори за задълбочаване на икономическото сътрудничество между Израел и Саудитска Арабия. Предполага се, че кралството може и да отвори въздушното си пространство за израелски търговски самолети. Не се изключва, при напредък в разрешаването на израело-палестинския конфликт, да се стигне и до установяване на официални отношения. Появиха се дори и спекулации за близкоизточен вариант на НАТО.

Борбата за цената на петрола

Преди всичко посещението се провежда на фона на коренно различна политическа ситуация, заради войната в Украйна. Конфликтът все повече се превръща и в икономическо предизвикателство, включително и за самите Съединени щати. Повишението на цените на петрола осигурява огромни приходи на Русия, а тя ги използва включително и за военните си цели.

Но въпросът за цените на петрола в момента е важен и за предизборната кампания на партията на Байдън - през ноември в САЩ предстоят избори за Конгреса. „Високите цени на енергията са подарък за опозицията", казва Вурц. "Ето защо той има интерес Саудитска Арабия да увеличи производството си."

Държавите-членки на Организацията на страните, износителки на петрол вече обявиха, че ще увеличат производството си с 648 000 барела на ден. Това обаче остава под нивата на търсенето, признават от организацията. Саудитска Арабия може да се съобрази със стремежите на САЩ единствено в ограничена степен. В периоди на ниски цени на петрола, Рияд отчита по-големи загуби, отколкото приходи, посочва Екарт Вурц. "Така че увеличението на цените е икономическа необходимост за кралството."

Увлечение по авторитаризма

При посещението си, Байдън ще трябва да вземе предвид и евентуалния нов баланс на силите в региона. С изтеглянето на САЩ от Ирак и редуцирането на присъствието на американските сили в Сирия, военно-политическата тежест на Вашингтон в Близкия изток намаля. Русия се опитва да запълни този вакуум, при това с все по-голям успех – нещо, което е особено осезаемо тъкмо в Сирия. Москва подкрепя Саудитска Арабия и за разработването на собствен ядрен арсенал. Въпреки това, САЩ остават най-важният защитник на кралството, особено що се отнася до Иран, а Саудитска Арабия продължава да бъде най-големият купувач на оръжие от САЩ.

Едно нещо обаче пречи на сътрудничеството на Вашингтон с режимите в Близкия Изток - политическото самочувствие на демократична световна сила. Това се прояви още през революционната за региона 2011 г., когато САЩ се разграничиха от бившите си съюзници като египетския автократ Хосни Мубарак, когато започнаха протестите, дали начало на т.нар. "Арабска пролет". В същото време Русия продължи да подкрепя съюзниците си, като сирийския диктатор Башар Асад. Авторитарните лидери в Рияд вероятно са наблюдавали с особено внимание тези "проблеми с лоялността" на САЩ и са си направили съответните изводи от тях. 

Руският президент Владимир Путин пък е приеман добре в региона именно заради авторитаризма му. "Има два основни аспекта от режима на Путин, които, заедно с категоричната му антизападна реторика, се харесват сред арабската публика: персонализирането на властта и недвусмисленото отхвърляне на политическия и социалния либерализъм", пише юристът Насиф Наим в есе за германското списание за Близкия изток "Зенит".

***

Вижте и това видео от нашия архив: