Вим Вендерс няма да забрави 1985 година. Намира се във Венеция и тогавашната му приятелка настоява да го заведе на "Cafe Müller" - танцово представление на германската хореографка Пина Бауш. Режисьорът не е поклонник на това сценично изкуство и приема предложението без особен интерес. От няколко години Вендерс работи в Америка и не знае за популярността на Пина. Още по време на първото представление обаче безразличието отстъпва място на емоционалния потрес и той веднага удължава престоя си във Венеция.

Прекъснат проект

Не си представя да замине, без да посети и другите спектакли на омагьосващата хореографка. Поразен от творчеството й, той успява да се срещне със самата Пина. Любовта пламва. Но не любовта към жената, а разтърсващата привързаност към едно творчество, което не искаш и не можеш да подминеш.

Още при първата им среща Вендерс прави предложение на Пина за съвместен филмов проект, на което тя не реагира. С присъщата си сдържаност хореографката просто мълчаливо продължава да пуши. Идеята обаче не е забравена и след години, при поредната им среща тя казва: "Вим, ние нали щяхме да...".

Решението за съвместен филм е взето, но проектът тепърва ще преодолява ограниченията на филмовата техника. Преклонението на германския режисьор е толкова голямо, че той не се срамува да признае своето творческо безсилие пред магията на танцовия театър на Пина: "Аз просто не знаех как. Понеже не можех да я лъжа, й признах: чувствам се така, сякаш съм изправен пред стена. Не мога дори да докосна това, което правите, макар че изучих всичко съществуващо за танцовия филм".

Магията на движението

Режисьорът признава, че Пина владее и познава езика на тялото на толкова радикално ниво, че нито един филмов творец не би могъл да се доближи до висините на познанието й за психологията на човешките движения. Изкуството да разказваш без думи и в същото време да разбулваш най-скритите копнежи на личността е ново за Вендерс. Но той не се отказва от идеята да покаже това изкуство на публиката.

Мечтата се сбъдва. Новите възможности на 3D технологиите са стълбата към небето на танцовия театър. Вендерс е изпълнен с надежда, а снимките са насрочени за есента на 2009. Подготовката в Берлин върви на пълни обороти, а техниката едва ли не вече е на път към студиото във Вупертал, където е и царството на неповторимата Пина. Докато камионите се готвят за тръгване, Пина танцува последния си танц - този със смъртта. За пореден път в живота на голямата хореографка тялото надделява. Този път не над думите, а над живота. Пина умира от рак.

Слънцето над Вупертал

Когато научава за смъртта й, Вендерс спира приготовленията за предстоящите снимки. Пина вече я няма, а заедно с нея на път да загине е и дълго бленуваната идея. След погребението обаче той разбира, че е сгрешил."Изкуството съществува само тогава, когато някой може да го види. Това беше огромен товар на плещите й", споделя Вендерс и решава да възобнови плановете си, за да може повече хора да се запознаят с работата на Пина. Филмът обаче е променен. В центъра вече не е хореографията на самата Пина, а разказите за нея. От филм за визиите на един творец, Вендерс сътворява едно посвещение към нея и към изкуството й.

Успява. Може би искреността на любовта му към незабравимия талант му помага. Може би пък отново всичко се дъжи на Пина, защото филмът представя по присъщия на Вендерс начин някои от най-значимите й произведения. Подобно на танцовото изкуство, в "Пина" също (почти) няма думи, но се говори ужасно много - телата, танцьорите, снимките, облеклото, сцената, градът, пустотата. Сцените са от предимно сивия Вупертал, над чието небе по време на снимките непрестанно свети слънце. Режисьорът не може да си обясни защо.

Филмът на Вим Вендерс не е за всекиго, но не трябва да забравяме, че едно истинско обяснение в любов няма как да задоволи масовия вкус. Вендерс разказва за Пина така, че и зрителят да се влюби в нея. Той доказва, че понякога не е чак толкова трудно да се обясниш в любов. Дори когато човекът не е между живите. Просто се изисква особена смелост. И една особено силна любов.

Автор: Марина Цекова / Редактор: Емануил Видински