Шест хиляди души издигнаха своя глас срещу антисемитизма, с което излъчиха важен сигнал. Но защо само шест хиляди? Не много отдавна, например през 1992 година, в различни градове на Германия имаше масови демонстрации, шествия и живи вериги в знак на протест срещу расизма. В тях участваха над 1 милион души. Тогава хората заклеймиха категорично дясноекстремистката омраза.

Сега бяха шест хиляди. Не повече. Сред тях и целият политически елит на Германия - федералният президент, германската канцлерка, министрите, синдикалисти, представители на католическата и протестантската църкви... Всички те излъчиха сигнал срещу антисемитизма. Инициативата за тази проява беше на Централния съвет на евреите в Германия и може само да се съжалява, че тя не дойде от средите на германското общество, от обикновените германци, а това всъщност е и срамно. Също както и малкият брой на демонстрантите в Берлин.

Безспорно съществуват огромни различия в начина, по който хората възприемат и оценяват евреите и тяхната държава. Германското население например е значително по-критично настроено към Израел, отколкото германските политици. Но зад тази напълно легитимната критика често прозират и архаични антисемитски настроения, разпространявани на улицата от мюсюлмански преселници, а в интернет - и от обикновени германци. Обидите и примитивната омраза, които струят от техните послания, са срамни и отблъскващи.

Отговорността на Германия

В този смисъл проявата край Бранденбургската врата в Берлин се превърна във важен символ: Германия носи вина за Холокоста, за масовото изтребление на евреите и за шестте милиона еврейски жертви в Европа. Затова и в Германия заклеймяването на антисемитизма трябва да е далеч по-решително, по-убедително и по-масово, отколкото където и да било другаде в света. И това не може и не бива да се променя!

Според някои актуални допитвания, близо 20% от германските граждани имат антисемитски настроения. За съжаление броят им се е увеличил през последните десетилетия. Става дума за хора с различни политически предпочитания, различен социален и национален произход. 75 години след началото на Втората световна война и масовото изтребление на евреите, нерядко се налага полицията в Германия да охранява синагоги. Евреи, които носят традиционните за тяхната религия шапки - кипа, стават обект на подигравки и обиди, а еврейски грабища биват осквернявани. Всико това също е част от ежедневието на еврейската общност в Германия.

Но въпреки Холокоста и ежедневната доза антисемитизъм, в днешна Германия отново кипи активен еврейски живот. Еврейските общности постепенно се разрастват и демонстрират самочувствие, каквото видяхме и по време на демонстрацията в Берлин. Видяхме и друго: нашите еврейски сънародници не приемат обидите и хулите, те се чувстват част от германското общество. Германия за тях е родина, а и страна, която решително се изправя срещу антисемитизма. Неслучайно германската канцлерка заяви, че борбата срещу антисемитизма е нещо напълно естествено за републиката. Едно отворено общество преследва атисемитизма. И презира расизма.