Мило Джуканович е феномен. От близо две десетилетия той е нещо като политическа визитна картичка на Черна гора. Кога в ролята на премиер, кога - на президент. Как става така, че черногорците на всички досегашни избори му остават верни, въпреки че за апарата на властта му се говори, че е корумпиран?

Нищо общо с равноправието

Ваня Чалович от критично-настроената спрямо режима неправителствена организация МАНС смята, че на Черна гора чисто и просто й липсва традицията за демократично сваляне на правителства от власт: "Имали сме цар, имали сме комунисти, след това улични революции. На нормалните граждани и през ум не им минава да свалят някого чрез избори. От историята и от собствения си опит те познават само концепцията на лидера, който е тук и е несваляем. На този исторически фон едва ли може да се очаква тук някой да мисли за смяна на правителството..."

Ваня Чалович е на 30 и е сред най-популярните правозащитнички в Черна гора. От близо 10 години насам се бори заедно с организацията си МАНС за отворено общество. Защото "системата Джуканович" няма според нея нищо общо с демокрацията и равноправието. Според правозащитничката черногорците много ги бива да симулират демокрация. Малката държава на Адриатическо море, след отцепването си от Сърбия, настоятелно се бори за присъединяване към ЕС. Както и мнозина други правозащитници Ваня Чалович обвинява премиера и всемогъщия му клан, че възприемат Черна гора като един вид "магазин на самообслужване":

Отново без изненади

"На практика тук имаме успоредни структури на властта, изграждани през последните 20 години много бавно и внимателно. За годините на прехода, както и в други бивши комунистически страни, характерни бяха организираната престъпност, корупцията... Разликата между Черна гора и тези други страни в преход беше обаче, че тук никога не е имало смяна на правителството."

Така че властващата клика успява след всеки вот да укрепва властта си. И този път - промени няма. След близо 20 години елитите на властта са буквално вездесъщи в Черна гора. Ваня Чалович би могла сама да се впусне в политиката, да основе партия. Според демоскопските допитвания тя е дори по-популярна от премиера Джуканович. Ала тя е наясно, че чрез организацията си може да постигне повече. В тази система една опозиционна партия няма почти никакъв шанс. Което бе доказано и от поредните парламентарни избори.

Автор: А. Мюлбергер/В. Шопов

Редактор: Б. Григорова