Историята на 20 век е и история на етническите чистки. Под този вариант на организиран терор ООН разбира планираното и придружено с насилие, по правило трайно изселване на определена група от хора, дефинирани на базата на етническа принадлежност или националност. Според "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" най-малко 30 милиона души в Европа са станали миналия век жертва на етнически чистки; без да се смятат милионите депортирани през Първата световна война или мигрантите след 1918.

Този е главният извод, до който стига виенският историк Филип Тер в "Тъмната страна на националните държави" - една книга, която "Зюддойче Цайтунг" нарича "основополагаща работа по темата". Тер отбелязва, че етническата чистка не представлява нито цивилизационен срив, нито проява на морална недостатъчност, а е "рожба на националната държава и по този начин централен съставен елемент на европейската модерност". Целта на тази мярка винаги е била "хомогенизирането на национално дефинирани държави".

Балканският прецедент

Тер полага началото на вълната от етнически чистки през миналия век в разместванията на национални групи по време на Балканските войни през 1912/13 - процес, който намира своя завършек в споразумението от Лозана от 1923. Според автора в Лозана се слага параф под решението за почти пълното етническо прочистване на Гърция и Турция, тоест на "две цели държави" - и същевременно се създава важен прецедент. Оттогава това "рационално и финално решение" на проблема с малцинствата се смята за легитимно средство на националната и международната демографска политика.

До какви опустошителни последствия води тази политика, се вижда през Втората световна война. Между 1938 и края на войната през 1945 етническото прочистване - без да се отчита унищожаването на евреите - засяга поне 6,4 милиона души.

Тер пише, че тази "безпрецедентна цифра" бива обаче засенчена от усилията за установяване на "чист следвоенен ред". Тъй като САЩ, СССР и Англия "искат да създадат на всяка цена хомогенни национални държави" в Източна и Средна Европа, между 1944 и 1948 освен 12 милиона германци, върху картата на Европа биват разместени и 3 милиона поляци, украинци, беларуси и унгарци. По този начин националният проблем не е решен, но поне за няколко десетилетия замразен.

Ужасяваща перспектива

Във всеки случай след края на стария световен ред, с изключение на ужасяващи изключения като войната в бивша Югославия, етническите чистки не са се завръщали повече в дневния ред на европейската политика. Нещо повече: след края на Студената война се полагат усилия за "ремиграция на бежанците".

Само че това не е обезателно една насърчаваща перспектива. Защото международният консенсус против етническите чистки може да доведе дотам, предупреждава Тер, че "нежелани малцинства вместо да бъдат прогонени, може в краен случай да бъдат избити на място". Според автора развитията в африкански региони като Дарфур сочат именно в тази посока: векът на етническите чистки може да бъде последван на глобално равнище от век на геноцида.

АГ, ФАЦ, ДПА, С. Гяуров, Редактор: Д. Попова-Витцел