Новото сръбско правителство е комбинация от социалисти и реформатори-националисти. Които ще трябва да се заемат със задачата да спасят страната от катастрофа. Сърбия е почти фалирала: заплатите на държавните служители и пенсиите за август не са осигурени, младежката безработица е изключително висока, икономиката е съсипана. Това е резултатът от 8-годишното управление на много ценения на Запад премиер Борис Тадич. Неговият наследник на поста Ивица Дачич обаче няма да постигне нищо, ако реши да приписва всички несгоди на предишното правителство, в което бе министър на вътрешните работи. И ако не иска всичко да свърши като в гръцка трагедия, неизбежно ще трябва да вземе нови заеми.

В министерския съвет влизат поостарели, но може би все пак помъдрели бивши националисти, отцепници от лагера на демократите. Не липсват и забавни фигури, като например бившият министър на информацията в правителството на Милошевич Александър Вучич, известен с хапливия си език и агресивното си поведение. Като министър на отбраната сега Вучич се сдобива с нова играчка - цяла армия. От 2008 г. той е сред проевропейски настроените политици и сега съдбата на новото сръбско правителство ще зависи от разпределението на силите между него и премиера Дачич.

Национализмът отстъпва на популизъм

Истинските политически противници на новия сръбски премиер обаче не са в лагера на бившите управляващи от Демократическата партия, а в две по-периферни формации: радикалните реформатори начело с либерал-демократите на Чедомир Йованович и евроскептичната партийка на бившия премиер Войслав Кошуница. Радикалите обаче са твърде слаби, за да се очаква от тях нещо повече от назоваване на проблемите, а хората на Кощуница най-вероятно ще използват всеки удобен повод, за да критикуват Европейския съюз.

В центъра на политическия спектър се очертава стабилна подкрепа от 2/3 за приемането на страната в ЕС. Разликите между новото мнозинство в сръбската Скупщина и новата опозиция - бившите управляващи от Демократическата партия - са само в нюансите. И прогресивната партия на президента Томислав Николич, и социалистите на Дачич вече дори не изглеждат така автентично националистически, колкото социалистическо-популистки настроени. Опозиционните демократи пък се представят вече като неолиберални.

Старата песен на нов глас

Във външнополитически план между управляващи и опозиция цари широк консенсус. И едните, и другите издигат лозунги като "Сърбия в ЕС" и "Косово е Сърбия". Самият премиер е наясно, че двете неща се изключват взаимно и рано или късно между тях ще се стигне до сблъсък. Съседките на Сърбия - Хърватия и Босна и Херцеговина - ще наблюдават много внимателно действията на новите управници, които сега се пишат убедени европейци, но са известни и като привърженици на агресивната политика на Белград от 90-те години. Въпросът дали новото сръбско правителство ще успее да направи нещо за помирението между страните от Западните Балкани засега е без отговор.

До 2008 г. вестникът на партията на новия сръбски президент Томислав Николич е със заглавието "Велика Сърбия". А и след поемането на президентския пост Николич остана акционер в издателската фирма на бившата си партия, която се нарича "Велика Сърбия" ООД. Възможно е това да са останки от една отдавна прекратена политика, принадлежаща по-скоро към миналото. Факт е обаче, че делата на фирмата вървят доста добре. За разлика от делата на държавата Сърбия, за която съвсем не е сигурно, че обещаното саниране на държавните финанси ще бъде извършено.

Автор: Д. Дедович, Е. Лилов; Редактор: Б. Михайлова