По настояване на Светия синод списъците щели да излязат след Великден, за да не се предизвикват излишни емоции около празниците. А какви бяха „емоциите” около Великден по времето на НРБ? За тях припомня Георги Папакочев:

Преди година агенция Франс прес разказа как 83-годишната звънарка на софийския катедрален храм „Св. Александър Невски” Мария Зъбова е преживяла натиска на комунистическата власт срещу българската православна църква. В спомените си жената се връща във времето, когато заради посещения в храма, макар дегизирана с перука, тя е била разкрита и уволнена като учителка по математика. Съпругът й, също ревностен християнен, получил категорична забрана да пътува в чужбина като оперен певец. При комунизма малцина дръзваха да отидат на Великденската служба, докато сега на литургията присъстват президентът, премиерът и председателят на Народното събрание. И дори я предават пряко по обществените радио и телевизия, припомня жената, която продължава да бие камбаните на партиаршеската катедрала в София.

Преброяване на активните богомолци

Неотдавна известният изследовател на престъпленията на комунистическите тайни служби Христо Христов публикува факсимилета от три секретни документа на Трето политическо управление на ДС ( предшественик на „прословутото” Шесто управление), включени в сборника на Комисията по досиетата „ДС – политическа полиция”. От тях става ясно как агентите са донасяли с подробности за посещенията на черквите по време на Великденските празници. В поверителна справка от 15 април 1955 г. се докладва, че към 20 часа софийският храм „Св.Неделя” вече е бил пълен, като „болшинството посетители са възрастни хора, и то жени”, и че мъжете също са предимно възрастни, а „по вида им личи, че са бивши хора”. В друго донесение от същия период, някой си лейтенант Наумов подробно обобщава бройката посетители в софийските църкви на Великден и цитира „словото” на свещеник-белоемигрант в черквата в Илиенци, който казал, че „все по-малко хора посещавали черквите”, като добавил: „доживяхме и тая година до тоя светъл празник”. В края милиционерът-съгледвач заключава, че „в сравнение с миналата година не се наблюдава намаление на богомолците”.

Западни уестърни по Великден

В своята книга "Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава (1944 - 1989)" историкът Момчил Методиев разказва за триковете на спецслужбите за ограничаване влиянието на църквата, особено по време на големи религиозни празници. Авторът припомня касовите западни филми и поразголени вариететни програми, които се пускаха по държавната телевизия точно преди полунощ на Възкресение Христово. По-възрастните българи със сигурност помнят фактите, изброени от Методиев: кордони милиционери и „доброволни отрядници” спираха хората от участие в литургиите под претекст, че охраняват реда; козунаци се продаваха през цялата година, а не само на Великден - с тайната идея да бъдат лишени от великденското си послание; властите дори се опитаха да убедят хората, че варените яйца трябва да се боядисват на 22 март, за първия пролетен ден, и да се облепят със смешни детски картинки – очевидно със скритата цел постепенно да се измести християнската традиция.

Свещи в концлагера „Белене”

През април 1957 година ДС извършва спешно разследване по повод тайна Великденска служба, която се е състояла в концлегера в Белене. Според изследване на Борислав Скочев, трима затворници със свещенически сан са извършили в полунощ едновременен Великденски обряд в различни помещения на концлагера, сиреч по местата, където са били въдворени. След което ДС и лагерната управа бързо ги е „разобличила”  и наказала публично.

В навечерието на Великден миналата година делегация на Светия синод, водена от Видинския митрополит Дометиан (осветен като агент от първо, трето и шесто управление на ДС с агентурно име „Добрев”), посещава министър-председателя Бойко Борисов за да му благодари за неговата “възхитителна, градивна политическа народополезна дейност” и за това, че е отпуснал правителствения самолет да пренесе огъня от Божи гроб за Възкресение Христово.

Някои български вестници отбелязаха събитието със забележката, че Борисов е слушал митрополита „с тънка усмивка и на моменти с известно неудобство”.

Защо ли българският премиер е реагирал преди година тъкмо така? И как, евентуално, би се усмихвал днес?

Автор: Г. Папакочев/ Редактор: Б. Рачева