Първите сигнали не са никак окуражителни. Борис Джонсън обяви, че основният му опонент Джереми Корбин използва “сталинистки методи”. Отговорът на Корбин не закъсня. Той определи Джонсън като част от прослойката на “свръхбогатите данъчни измамници”. И всичко това се разиграва на любимата трибуна на американския президент  Тръмп - в Туитър.

В същото време в социалните мрежи се разпространява видео на консерваторите, което е така монтирано, че бившият главен прокурор - лейбъристът Кийр Стармър – да изглежда като некомпетентен и глупав. В резултат на това консерваторите бяха обвинени, че разпространяват Фейк нюз. От прочутата английска сдържаност и феърплей няма и следа. Предизборната кампания вече се води с всички възможни средства, включително и с мръсни номера.  При това тя едва сега започва.

За или против Брекзит?

В средата на декември британците ще гласуват. Борис Джонсън се надява, че ще получи мнозинство в парламента, за да прокара сделката си за Брекзит. Но тонът, с който той и част от опонентите му водят кампанията си, е вреден за страната.

Неяснотите около Брекзита силно разединяват страната. Линията на разделението не преминава между „леви" и „десни", а между привърженици и противници на Брекзита.

Мнозина се опасяват, че дори коледните празници ще преминат под знака на семейни разпри „за" и против".

Психотерапевти говорят за масов “страх от Брекзита”.

В такава ситуацията британските политици трябва да направят всичко възможно, за да не разединяват страната още повече. Но се случва точно обратното. Откакто е избран за премиер, Борис Джонсън използва всяка възможност да напада опонентите си. За него те са “саботьори”, които искат да предотвратят Брекзита на всяка цена. Той ги нарича  “страхливци”, които са капитулирали пред Европейския съюз. Думите му имат за цел да провокират опозицията. Реториката му е брилянтна, усъвършенствана в ковачницата за кадри на британския елит – колежа Итън и Клуба за дебати на университета в Оксфорд. Джонсън не се свени да се представя като изразител на волята на народа, а своите противници като врагове, които се опитват да я нарушават.

Умерените гласове се отказват

Тази тактика е опасна. Депутати получават заплахи за живота си, дори са принудени да инсталират алармени инсталации в домовете си. През май тази година десен екстремист беше осъден на доживотен затвор, защото беше доказано, че е планирал да убие депутатка от Лейбъристката партия. Много парламентаристи, голяма част от които жени, решиха да не се кандидатират отново. Те не искат да бъдат заплашвани, обиждани на обществени места и ругани в социалните мрежи. И това не се случва само при лейбъристите. Консервативните министърки Ники Морган и Амбър Ръд, смятани за умерени гласове в кабинета на Джонсън, също няма да се борят за нов мандат.

В исторически момент, като сегашния, Великобритания има нужда тъкмо от умерени гласове. Такива, които демонстрират уважение и толерантност. Тези изконни английски добродетели се ценят по цял свят, но не и от британската политическа класа в момента. Страната няма нужда от политически Херостратовци, за които всяко средство е оправдано, щом води към целта.