Велик събор, велики българи, Велика България
4 ноември 2008Ако има формула, която действа в България безотказно, то това е формулата: икономически проблеми плюс избори или нестабилно правителство е равно на надцакване с етническата карта и/или национализъм. Вярно, България не е никакво изключение в това отношение. Въпросът е, дали страната, оплескала имиджа си пред онези, от които очаква да получи пари, може да си позволи да задейства познатата формула.
Двете лица на един и същ проблем
Само за три дни - петък, събота и неделя, българските граждани научиха две неща: че комунистическият "Възродителен процес" спрямо турците е бил правилен в крайната си цел и че един съмнителен събор, нарекъл себе си Велик, се захвана с възраждането на българския дух в цял свят. И ако първото е плод на политическия инфантилизъм на една личност, то второто се пръкна в резултат на инфантилизма в държавното управление.
И още една разлика - изявлението на Бойко Борисов предизвика с право широк отклик в медии и политика, свикването на първия Велик събор на българите по света, остана абсолютно несправедливо в страни от общественото внимание. Жалко, защото двете "случки" са като две страни на един и същ медал или двете лица на едно и също явление.
Само дето в първия случай лицето беше така озъбено, че всички решиха да му сложат намордник, преди да се е разлаяло, за да е мирно селото и да не чуят съседите. Второто лице беше толкова милозливо, че на драгия български гражданин не му остана нищо друго освен да извади кърпичка и да бърше сълзи, разлюлян от емоции в тон с музиката на "Моя страна, моя България".
"Великите истини" на Великия събор за "Велика България"
Казано направо, това, второто лице си беше за домашна употреба, невинно и незлобливо, защо да му обръщаме внимание тогава? "Да, ама не!", обичаше да репликира един български коментатор от зората на демокрацията.
Защото свиканият в края на миналата седмица Велик събор на българите не се оказа нито велик, нито пък отговори на проблемите на живеещите в чужбина българи. Първо, на него присъстваха предимно представители на българското етническо малцинство в съседни на България страни, а не на българските емигранти. Т.е. съборът не беше представителен и голям в архаичния смисъл на думата "велик". И второ, на него се обсъждаха теми като "турцизация на българското население в Родопите" и "незаконното присъединяване на Западните покрайнини към Сърбия".
Какво общо имат тези теми с проблемите на българските малцинства, със скъпите визи, които те са принудени да плащат, за да влизат в Родината, с недостатъчните български училища зад граница?
Държавата поздравлява и пак обещава...
Да, ама участниците в него получиха поздравителна телеграма от самия външен министър Ивайло Калфин, който е призован, впрочем, да работи за добросъседските отношения на България. И в тази телеграма той пак обеща нов закон за българите в чужбина.
Само че докато държавата се помайва и се чуди, как да се държи към българите навън, организации като БАНИ, свикала Великия събор, ще изричат велики глупости, създавайки вместо държавата национална доктрина на българите, в която едвам се сдържат да не изреват по мъжки "Велика България на три морета!".
Страничният ефект на едно лекарство
И тук опираме до стария проблем, който мнозина в България игнорират: толерирането на така наречения "позитивен" или "градивен" национализъм. Той, така да се каже, е валерианът за истеричните времена, в които българинът прекарва живота си в Родината.
Само че вземан редовно и то през последно време във все по-големи дози този вид национализъм води до истерична етническа врява и изявления като това за "правилните цели" на Възродителния процес.