1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Велик събор, велики българи, Велика България

Маринела Липчева-Вайс4 ноември 2008

Само за три дни през изминалата седмица гражданите на България имаха честта да научат две много важни неща. В следния коментар Маринела Липчева-Вайс се спира на случките, станали повод за това "прояснение".

Снимка: Valeri Dobrev

Ако има формула, която действа в България безотказно, то това е формулата: икономически проблеми плюс избори или нестабилно правителство е равно на надцакване с етническата карта и/или национализъм. Вярно, България не е никакво изключение в това отношение. Въпросът е, дали страната, оплескала имиджа си пред онези, от които очаква да получи пари, може да си позволи да задейства познатата формула.

Демократична България винаги се е хвалила с етническата си толерантностСнимка: AP Photo


Двете лица на един и същ проблем


Само за три дни - петък, събота и неделя, българските граждани научиха две неща: че комунистическият "Възродителен процес" спрямо турците е бил правилен в крайната си цел и че един съмнителен събор, нарекъл себе си Велик, се захвана с възраждането на българския дух в цял свят. И ако първото е плод на политическия инфантилизъм на една личност, то второто се пръкна в резултат на инфантилизма в държавното управление.

И още една разлика - изявлението на Бойко Борисов предизвика с право широк отклик в медии и политика, свикването на първия Велик събор на българите по света, остана абсолютно несправедливо в страни от общественото внимание. Жалко, защото двете "случки" са като две страни на един и същ медал или двете лица на едно и също явление.

Само дето в първия случай лицето беше така озъбено, че всички решиха да му сложат намордник, преди да се е разлаяло, за да е мирно селото и да не чуят съседите. Второто лице беше толкова милозливо, че на драгия български гражданин не му остана нищо друго освен да извади кърпичка и да бърше сълзи, разлюлян от емоции в тон с музиката на "Моя страна, моя България".

Де е България?Снимка: AP


"Великите истини" на Великия събор за "Велика България"


Казано направо, това, второто лице си беше за домашна употреба, невинно и незлобливо, защо да му обръщаме внимание тогава? "Да, ама не!", обичаше да репликира един български коментатор от зората на демокрацията.

Защото свиканият в края на миналата седмица Велик събор на българите не се оказа нито велик, нито пък отговори на проблемите на живеещите в чужбина българи. Първо, на него присъстваха предимно представители на българското етническо малцинство в съседни на България страни, а не на българските емигранти. Т.е. съборът не беше представителен и голям в архаичния смисъл на думата "велик". И второ, на него се обсъждаха теми като "турцизация на българското население в Родопите" и "незаконното присъединяване на Западните покрайнини към Сърбия".

Какво общо имат тези теми с проблемите на българските малцинства, със скъпите визи, които те са принудени да плащат, за да влизат в Родината, с недостатъчните български училища зад граница?


Държавата поздравлява и пак обещава...


Да, ама участниците в него получиха поздравителна телеграма от самия външен министър Ивайло Калфин, който е призован, впрочем, да работи за добросъседските отношения на България. И в тази телеграма той пак обеща нов закон за българите в чужбина.

Докъде води "градивният" национализъм?Снимка: DW

Само че докато държавата се помайва и се чуди, как да се държи към българите навън, организации като БАНИ, свикала Великия събор, ще изричат велики глупости, създавайки вместо държавата национална доктрина на българите, в която едвам се сдържат да не изреват по мъжки "Велика България на три морета!".


Страничният ефект на едно лекарство


И тук опираме до стария проблем, който мнозина в България игнорират: толерирането на така наречения "позитивен" или "градивен" национализъм. Той, така да се каже, е валерианът за истеричните времена, в които българинът прекарва живота си в Родината.

Само че вземан редовно и то през последно време във все по-големи дози този вид национализъм води до истерична етническа врява и изявления като това за "правилните цели" на Възродителния процес.

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ