В ранното утро германската артилерия открива огън. Артилерийският обстрел трае цели девет часа. До този момент светът не е преживявал подобно нещо. Залповете на германските оръдия се чуват на 200 километра от Вердюн. По-късно писателят Ернст Юнгер ще нарече това "Стоманена буря".

На 21 февруари 1916 година германците започват Вердюнската операция. От година и половина на Стария континент се водят сражения, но едва тази битка се превръща в синоним на войната. Във Вердюн загиват 162 000 французи и 143 000 германци. На ден загиват по 500 души от германска страна, а от френска - още повече. Телата на войниците буквално са били разкъсвани от използваните мощни оръжия - били са взривявани и пулверизирани. И до днес се водят спорове за смисъла на тази германска офанзива.

Защо точно Вердюн?

Повечето военни експерти и историци са единодушни, че Вердюн не е бил добра изходна точка за дълбока офанзива към Париж, намиращ се на 250 километра на запад. Всъщност германският генерал Ерих фон Фалкенхайн не е целял обрат във войната или широкомащабна битка, а само да "обезкърви" френската армия. Цинична сметка, защото за французите Вердюн е нещо повече от важен военен стратегически пункт. Градът е символ на германско-френското противостоене, твърди историкът Херфрид Мюнклер. През 9 век на това място империята на каролингите е разделена на три части, а през Средновековието от тях възникват Западното и Източното франкско кралство. Ето защо за французите Вердюн е много важен и в никой случай той не е трябвало да попада в ръцете на врага.

Касапницата, наречена "месомелачка"

Защитникът на Вердюн, генерал Филип Петен, обаче разгадава намеренията на Ерих фон Фалкенхайн и възприема хитра тактика - той включва буквално цялата нация в битката в Източна Франция. Над 70 процента от всички френски войници са били дислоцирани поне по веднъж за най-малко 8 до 10 дена в окопите край Вердюн. С този ротационен принцип Филип Петен успява да постигне това, че почти всяко френско семейство е било участник в събитията край Вердюн. Особено между февруари и юни 1916 година в района са били разположени големи части от френската армия.

Във Вердюн се разиграва целият ужас на индустриализираната война - военните експерти са изчислили, че на по-малко от 30 квадратни километра са паднали около 10 милиона снаряда, тежащи общо 1,35 милиона тона. Мнозина оглушават от невероятния тътен. Десетилетия след битката, почвата около Вердюн е била замърсена от използваните бойни отровни вещества. Някои региони са обявени за "червена зона" без право на достъп за хора. Това са дълбоките белези на едно клане, което в нито един момент не е довело да завладяването на повече от четири километра територия. През юли 1916 година генерал Фалкенхайн заповядва "стриктна отбрана" след няколко неуспешни по-малки германски атаки. На другите фронтове отдавна има нужда от повече германски войници. През октомври французите напредват и до декември си възвръщат всички загубени територии. Този привиден успех на французите всъщност е военен пат с цената на една човешка катастрофа без аналог в историята дотогава.

Форт Дуомон

Мемориалът във Форт Дуомон е най-известният сред многото паметници наоколо, които напомнят за битката край Вердюн. В обновения мемориал посетителите преминават по стъклен под върху имитация на калните полета от онова време. В основната сграда на мемориала лежат костите на почти 130 000 френски и германски войници. И до днес в полята наоколо хората откриват кости на загинали войници.

Катастрофата при Вердюн е останала в съзнанието на французите като победа на отбраната под мотото на Филип Петен "On ne passe pas!", или "Никой не може де премине!" И обратно: за германците Вердюн е синоним на абсолютното безсмислие. Въпреки това в Германия имаше и опити за героизиране на тази катастрофа. Но по принцип битката при Вердюн е циничен пример за човеконенавистна военна стратегия.