Австрия дърпа аварийната спирачка и въвежда горна граница за прием на бежанци. Това обаче е само политическа козметика. Много по-важно е, че едновременно с това Австрия затяга граничния контрол по границата със Словения. Всички търсещи убежище, които искат да продължат пътуването си към Австрия или Германия, ще бъдат регистрирани и контролирани по нов начин. Ще бъдат пропускани само бежанците, които искат да влязат в Австрия или Германия. Другите, които искат да продължат към Швеция или Дания, ще бъдат връщани обратно.

Днес никой не знае дали тези мерки ще доведат до ограничаване на броя на бежанците и мигрантите до допустимата горна граница. Дори и австрийският канцлер Вернер Файман. Засилените гранични контроли обаче имат двоен ефект. От една страна, те носят известно вътрешнополитическо облекчение за голямата коалиция на Файман от социалдемократи и консерватори, защото мнозинството австрийци иска да се сложи край на "културата на гостоприемство". От друга страна, засиленото връщане на бежанци по границите на останалите държави по балканския маршрут ще постави под засилен натиск преди всичко първоприемните страни като Гърция и Италия. Австрийският външен министър Себастиан Курц смята, че те трябва да бъдат принудени да охраняват по-добре външните граници на ЕС, за да възпират бежанците. В тази миграционна политика обаче има един препъникамък, защото опитите кризата да бъде прехвърлена върху другите страни, очевидно е пред провал.

Германия също иска да въведе горна граница

С основание Австрия може да се позове на факта, че Швеция вече не приема бежанци, а Германия засилено връща бежанци по баварско-австрийската граница. Австрийският канцлер Файман е съгласувал граничните контроли и въвеждането на юридически спорната горна граница с федералната канцлерка Ангела Меркел. Тоест Ангела Меркел, която е подложена на остра критика за миграционната си политика в собствените редици, няма нищо против австрийската горна граница за прием на бежанци. Сигурно няма да трае дълго, докато и тя промени курса на своята политика. Накрая може да приведе аргумента, че Германия не може да се справи сама с предизвикателствата.

Швеция вече се отказа. Австрия е на път да я последва. И в целия дълбоко несолидарен ЕС остава една-единствена значителна приемна страна - Германия. Ангела Меркел няма да може да издържи дълго. И ако до два месеца не бъдат отбелязани забележими успехи в сътрудничеството с Турция за ограничаване на бежанския поток и разпределянето на бежанците на европейско ниво, Германия ще последва австрийския модел. Голямата коалиция в Германия няма да нарече ограничаването на приема на бежанци "горна граница", защото ХСС твърде гръмко използва това понятие. Вероятно ще я нарече целева или препоръчителна граница, за да звучи по-безобидно.

Ротационният председател на ЕС Марк Рюте вече говори за план Б, ако не заработи системата на т.нар. "горещи точки" за преразпределение на бежанците и подсигуряване на външните граници. Тази цел едва ли ще бъде постигната в определения срок от два месеца поради споровете между държавните и правителствени ръководители на страните-членки.

Преднамерен хаос между Гърция и Австрия?

Какво ще стане по балканския маршрут, ако Германия последва примера на Австрия и ограничи значително приема на бежанци? Какво ще стане и по границите на всъщност свободното за придвижване Шенгенско пространство? В държавите от Западните Балкани и в Гърция ще се получи огромно струпване на мигранти, хора търсещи убежище и бежанци. А това би била една неминуема катастрофа за хиляди хора в центъра на Европа.

Сърбия вече обяви, че няма да пропуска повече бежанци. Политиците от Швеция до Италия си правят сметката, че ограниченията ще направят ЕС толкова непривлекателен, че бежанците вече няма да се опитват да достигнат до целта си. Европа би капитулирала пред наплива и би загубила човечността и милосърдието си. Вътре в ЕС би бил въведен дълготраен и систематичен граничен контрол по границите. Икономическите последици биха били огромни.

Горната граница за прием на бежанци не решава проблема, а го прехвърля от центъра на Европа в периферията, откъдето идват бежанците. На въпроса какво трябва да се направи, ако горната граница бъде надскочена, австрийската вътрешна министърка отговаря: "Лагери за интерниране". Значи ли това, че хиляди мъже, жени и деца трябва да бъдат затворени против волята им в лагери за интерниране по границите на Европа?

Това не може да бъде последният отговор на бежанския въпрос. Наистина ли нямаме по-добър отговор?