Винаги сме познавали известната творба на Йоханес Вермеер "Момиче, четящо писмо до отворен прозорец" (1657 - 1659) така, както е изобразена вляво. Преди 2 години експерти откриха скрита картина в нея: гол Купидон на стената, който е бил заличен с пласт боя. Междувременно картината на гениалния художник може да се види в оригинал на изложбата в Дрезден, посветена на Вермеер, до 2 януари 2022 г.

Това откритие предизвика шок: на най-известното си произведение - "Гентски олтар" - фламандският художник Ян ван Ейк не е изобразил жертвения агнец по начина, който се вижда вляво на снимката. Той е с очи не отстрани, а отпред на лицето, с тясна муцуна и втренчен поглед. Всичко това му придава много човешки вид. Истински шок! Оригиналът породи много подигравки в социалните мрежи.

Това, което представлява днес "Страшният съд" (1534–1541) на Микеланджело в Сикстинската капела, съвсем не отговаря на оригинала на произведението. Авторът е нарисувал фигурите около Исус Христос съвсем голи. На съвременниците му обаче това се сторило твърде вулгарно и на Даниеле да Волтера било възложено да ги "облече", скривайки гениталиите им. Така те се сдобили с парчета плат отгоре им.

Винсент ван Гог сам е рисувал върху картините си. Финансите му са били твърде оскъдни, за да може да си купува нови платна. Върху двамата полуголи борци, които той рисува в Академията по изкуствата в Антверпен през 1885 или 1886 година, по-късно се появява "Натюрморт с ливадни цветя и рози" (1886). Чак през 2012 година обаче става ясно, че картината е дело на Ван Гог.

Други такива примери са "Проломът" (горе вляво), под която се крие друго негово произведение - "Дива растителност" (долу вляво). Двете картини са рисувани през период от 4 месеца. А под "Пасища" (вдясно на снимката) през 2008 година изследователи откриха портрет на жена чрез специален рентген.

Бедността не е била чужда и за Пабло Пикасо. За своята картина "Приклекналата беднячка" (1902) той е използвал платно с картина на неизвестен художник. През 2018 г. канадски изследователи откриха, че под жената има пейзаж, по чиито контури Пикасо дори се е ориентирал.

Цяло столетие на гърба на една картина с живи цветя от Макс Пехщайн се е криело това произведение. Картината "Дама с шапка" (1910) е била заличена от самия художик - вероятно защото не е харесвал работата си. Очевидно това, което днес разбираме като експресионизъм и си заслужава да бъде съхранено, навремето Пехщайн се е опитвал да скрие.

Друг автор, който постоянно е преработвал творбите си, е швейцарският художник и скулптор Алберто Джакомети (1901–1966). Не само поради финансови причини, но също и защото очевидно не е бил доволен от крайния резултат. Когато е творял, Джакомети често ругаел, недоволствал и започвал работата отначало. Така например над един портрет на своя приятел Джеймс Лорд той работил цели 18 дни.

През 2013 г. той заяви, че мечтае да заличава картини. Как обаче? Просто като ги нацапва отгоре с черна боя. "Йозеф Бойс го постигаше, като поставяше картината с гръб към наблюдаващите я и така запазваше тайната. Аз си го представям горе-долу по същия начин", казва още Базелиц. В случая рисуването върху дадено произведение получава съвсем различен смисъл от този при Вермеер, Пикасо и сие.