Изяли са всичко, което става за ядене: глад в Мадагаскар
Яна Гент
19 ноември 2021
Вече са изяли всичко, което става за ядене. Яли са скакалци и хлебарки, яли са трева, шума и кал. В Мадагаскар цари масов глад. Хората там не са допринесли с нищо за климатичните промени, но плащат най-високата цена.
В Бетанти в Южен Мадагаскар, където сушата среща морето, не е останала почти никаква зеленина. „Вече ни е страх да живеем тук, много хора напускат това място. Опасяват се, че дюните ще се разрастват. Вече не можем да правим нищо тук", казва местният жител Анри Клод.
Малко пò на север се намира селището Циомбе. И то попада в един беден регион, в който много хора гладуват. Там все още има дървета, но те постоянно оредяват. Хората ги секат за дървесина, която използват за огън или за производството на дървени въглища, които продават. Те знаят, че унищожават природните ресурси, но са напълно безпомощни. „Нямаме нито какво да ядем, нито какво да пием. Принудени сме да сечем дървета заради кере", казва един от местните жители. „Кере" на местния диалект означава глад. Хората в този регион са свикнали с трудностите, но не помнят някога да е било толкова зле.
"Всичко е за бебето, останалите няма да ядем"
Маси Целестинеа наближава петдесетте. Жената събира кактусови цветове - и споделя, че просто не може да чака горчивите плодове да узреят. „Това ядем. Това е всичко, което имаме в селото. От пет години не е падал дъжд. Хората останаха без добитък, бяха принудени да го продадат. Погледнете каква реколта имаме само - и едно листо не можеш да видиш. Тук ясно личат последиците от засушаването. Има само ветрове, които носят пясък във въздуха."
Хората вече са изяли всичко, което става за ядене. Яли са скакалци и хлебарки, яли са трева, шума и кал. Който извади късмет, намира някакъв зеленчук или малко ориз. Но това съвсем не стига, за да нахрани хората. "Днес ще трябва да дам половината от дневната си надница за малко вода, а другата половина - за ориз. Всичко е за бебето, останалите в семейството няма да ядем", разказва една продавачка.
Да се храниш веднъж на три дни
Много хора в Южен Мадагаскар се хранят само веднъж на три дни. Хуманитарни организации работят на място, за да помагат. Но дори служителите на Световната програма по прехраната към ООН не могат да бъдат навсякъде.
„Цените на хранителните продукти експлодират, защото реколтата е много слаба. Хората нямат достатъчно храна, нито пък имат пари, за да си купуват хранителни продукти. Недохранването се разраства. Тези хора не са допринесли с нищо за климатичните промени, но навярно плащат най-високата цена", казва Ардуини Мангони от Световната програма по прехраната.
В Мадагаскар гладуват вече над 1 милион души. От Обединените нации предупреждават, че до края на годината броят им може да се удвои.
*****
Разгледайте и тази фотогалерия:
Климатът - заплаха за културата и историята
Промените в климата променят и ситуацията за много културни ценности: сгради, градски стени и паркове трябва да бъдат подготвени за суша и други екстремни условия.
Снимка: Rainer Hackenberg/picture alliance
Дрезден
През 2002-а година "наводнението на века" остави под вода големи части от Дрезден и застраши множество културни ценности. Наводнен бе и бароковият комплекс "Цвингер". Общината създаде работна група, която да осигури подготовката за екстремни природни явления в бъдеще - чрез т.нар. климатично моделиране.
Снимка: Matthias Hiekel dpa/lsn/picture alliance
Венеция
Градът, изграден върху острови, отдавна се бори с влиянието на водата, но климатичните аномалии подсилват явленията като наводнението от 2019-а година. Наводнена бе и операта (на снимката), пострадаха и дворци, и църкви. За научните изследвания от значение са не само този вид екстремни метеорологични събития, но и дългосрочните промени, причинени от изменението на климата.
Снимка: Annette Reuther/dpa/picture alliance
Замъкът Морицбург
В миналото основен проблем за културните ценности бе високата влажност на въздуха, изместена междувременно от все повече сухота. Това важи и за бароковия замък Морицбург в Саксония, пълен с ценни старинни кожени тапети. Рисунките по тях вече бяха основно ремонтирани заради повреди и пукнатини - причинени именно от периодите на екстремно затопляване.
Италианският град Губио в Умбрия е заобиколен от историческа градска стена. Подобно на двореца и археологическите разкопки в града, тя е под заплаха заради влагата и почвените измествания. Част от градската стена се срути, след като хоросанът бе разрушен от дъжд. Европейски изследователски проект има за цел да спаси древните паметници чрез електромагнитно сканиране.
Снимка: NielsDK/ imageBROKER/picture alliance
Крепостта Кулес
Крепостта Кулес на входа на пристанището в Ираклион, столицата на Крит, е там от началото на 16-и век. Въпреки, че устояла в продължение на столетия, днес е заплашена от промените във вълнението. Те са следствие от промяната на посоката на вятъра в резултат от изменението на климата. Водата прониква през стените, причинявайки ерозия, в крепостта се напластява натриев хлорид, който я разрушава.
Снимка: Rainer Hackenberg/picture alliance
Стоунхендж
Тези мегалитни паметници съществуват от повече от 4000 години. Но къртиците ровят земята така, че могат да предизвикат срутването на паметниците. И този процес е свързан с климата: меките зими увеличават популацията на къртиците. Земните червеи, тяхната предпочитана храна, също се размножават по-интензивно в по-топлата и влажна почва. Силните дъждове също подкопават фундамента на Стоунхендж.
Снимка: Andrew Matthews/PA/picture alliance
Висмар, Неапол и Истанбул
Старият град на Висмар с неговите исторически сгради е културно наследство, подобно на старите градове на Любек и Щралзунд. В дългосрочен план всички те са застрашени от повишаването на морското равнище. Ако глобалното затопляне продължи, бъдещите археолози ще трябва да търсят нашето наследство под вода. Центровете на градовете Неапол, Брюж и Истанбул също са под заплаха.
Снимка: Jens Büttner/ZB/picture alliance
Исторически паркове и градини
Изменението на климата засяга не само сградите - историческите паркове и градини като този към двореца Сансуси в Потсдам също трябва да бъдат подготвени за новите метеорологични условия. Някои проекти тестват модели за укрепване на устойчивостта на растенията. Освен това се изследва как растителността да се адаптира по-добре към климата.