Валзер поляризира: обича да предизвиква, понякога съзнателно търси сблъсъка на мненията, не е лишен от суета, но и от самокритичност. От близо шест десетилетия писателят отразява в книгите, съчиненията и политическите си изявления историята на ФРГ, а по-късно и на обединена Германия. Редом с Гюнтер Грас и Хайнрих Бьол той е сред най-известните германски писатели в чужбина.

Отличаван е с редица авторитетни награди. Самият той цени особено „Алеманската литературна награда”, защото – както казва – тя му донесла признание като “писател на родината”. Сега Мартин Валзер навършва 90 години. И сам не може да повярва, че е достигнал до тази възраст. С порядъчна доза хумор отбелязва това в многобройните интервюта по повод годишнината. “Старостта е грандиозна с това, че е нещо напълно ново – тази фаза от човешкия живот те изправя пред провокации, каквито не си могъл и да си представиш”, изтъква Валзер.

Роден е на 24 март 1927 г. в малкото провинциално селце Васербург. Майка му е строга католичка, говори само местното наречие и удря децата с дървената лъжица за готвене, когато не слушат. Бащата, който обичал страстно да чете книги и да свири на пиано, умира, когато Мартин е едва на десет години. През 1932 г. майката става член на Националсоциалистическата партия.

От пламенен комунист към социалдемократ

През Втората световна война Валзер става помощник на противовъздушната отбрана и служи във Вермахта. За това време той по-късно рядко отваря дума, почти нищо не се знае и за времето, през което е бил военнопленник на американците. През 1947 г. се отдава с жар на науките: следва история, литературознание и философия. През 1949 г. е репортер и редактор в културния отдел на радио Зюддойчер рундфунк.

Вестник “Франкфуртер рундшау” публикува първия му текст. Младият Валзер си спечелва литературно признание с кратки разкази. Защитава дисертация върху творчеството на Кафка. През 1953 г. е приет в легендарната писателска “Група 47”. Първият му роман, “Бракове във Филипсбург”, отличен с наградата “Херман Хесе”, е и първият му по-голям успех.

Политически ангажираният писател, който през 1960-те години е най-известният симпатизант на западногерманската комунистическа партия, често се меси в политическия живот и с мощно слово клейми войната във Виетнам, въоръжаването, американския империализъм. Посещението на писателския конгрес през 1971 г. в Москва го изцерява от социалистическо-комунистическите утопии. В предизборната кампания той подкрепя впоследствие социалдемократа Вили Бранд.

В литературата Валзер проявява предпочитание към антигероите. Такива са повечето от фигурите, които описва в книгите си. През 1978 публикува известната си новела – “Бягащият кон”, която според критиците е една от най-добрите му книги. С тираж над 1 млн. екземпляра тя е и най-продаваната му книга.

Оспорвани позиции

В началото на 1980-те години обвиняват Валзер, че проповядва “националистически” възгледи. В статии и интервюта той упорито се застъпва за германското обединение и с това си навлича гнева на много свои колеги. Това не попречва на писателския му успех. Валзер е отличен с много реномирани литературни награди, между които наградите “Георг Бюхнер” (1981), “Карл Цукмайер”(1990) и “Рикарда Хух” (1991), а през 1987 г. получава и Големият федерален кръст за заслуги.

През 1998 г. Валзер е отличен с авторитетната награда за мир на германските книгоразпространители. В благодарственото си слово авторът застъпва радикалната теза, че Германия трябва да спре да “инструментализира Аушвиц” като “морална бухалка”. Постоянното напомняне за нацисткия геноцид над евреите е започнало да омръзва и да навява досада, провокационно заявява той. Тезата му разпалва оспорван дебат в германските медии.

Още по-бурни са реакциите срещу публикувания през 2002 г. роман “Смъртта на един критик”. В главния герой недвусмислено се разпознават чертите на известния литературен критик Марсел Райх-Раницки – евреин, оцелял от Холокоста. Заради тази книга Валзер е обвинен в антисемитизъм, вестник ФАЦ отказва да публикува романа му, литературните четения в Германия са бойкотирани. Тогавашният председател на Централния съвет на евреите в Германия обвинява Валзер в “духовно подпалвачество”. Разпалилият се публичен дебат същевременно прави писателя още по-известен.

„Писането е начин на живот”

В годините след този скандал Валзер усилено се занимава с националсоциалистическото минало и свързани с него политически теми от времето след 1945 г. Пред себе си бил длъжен да направи това, споделя той в интервю за седмичника “Ди Цайт”.

“Писането не е решение да правиш нещо, то е начин на живот”, казва Валзер в едно от последните си интервюта. И на 90-годишна възраст той продължава да бъде все тъй  ухажван от медиите, все тъй желан гост на литературни четения и фестивали – и все тъй плодовит. Досега е публикувал 60 книги, последната носи характерното заглавие “Вечно актуално. По конкретен повод”.