От едната страна е остров Кос, а от другата - Бодрум. От пристанището на Кос се вижда турското крайбрежие. Никъде другаде в Егейско море два туристически центъра не са толкова близо един до друг. Кос е един от най-посещаваните гръцки острови. В турската част е разположен полуостров Бодрум.

Въпреки че двата региона имат еднакви климатични и природни предпоставки, те се развиват различно. Турците посрещат все повече туристи, докато гърците страдат от отмяна на резервации. Малкият микрокосмос на Кос и Бодрум е характерен за целия туристически бранш в двете страни. Турция набира мощ, а Гърция стагнира. Това, което е валидно за туризма, важи и за цялата икономика. Турция се превърна в един от регионите с най-висок  стопански ръст в света, а Гърция е затънала в рецесия и е застрашена от държавен фалит.

Сходни условия - различни резултати

Подобна е и ситуацията в индустрията. Чуждестранните инвеститори се тълпят в Турция, а заобикалят Гърция. Как е възможно две страни с тъй сходно географско положение, с дълга обща история по време на Османската империя и с опит от много дългови кризи да се развиват толкова различно? 

Само преди десет години ситуацията беше различна. Турция беше на ръба на държавен банкрут и само милиардните помощи от МВФ спасиха страната. И тогава МВФ изискваше от Турция мерки за икономии и реформи. За разлика от Атина сега, навремето Анкара демонстрира повече амбиции при осъществяването на реформите. Банките бяха спасени от фалит, беше въведен плаващ обменен курс на валутата и централната банка стана независима от правителството, което й позволи по-добре да се бори с инфлацията. В следващите години Турция приватизира много държавни предприятия. И още през 2002 година конюнктурата се подобри с почти осем процента. Турските реформи положиха основите за икономическия растеж.

От какво могат да се поучат гърците?

За Гърция ще бъде трудно да копира турския модел. Турците и без друго бяха в по-изгодна ситуация. "Те имаха възможност да девалвират валутата си, което помогна на износа", казва Маркус Йегер от Дойче Банк. Същевременно вносът на чуждестрани стоки намаля, защото те станаха скъпи. Така турските производители станаха конкурентоспособни. За разлика от Турция, гърците са зависими от обменния курс на еврото, което понижава стойността си спрямо другите валути. За Гърция не съществува възможност за девалвация. Гърците могат само да съкращават заплатите и да понижават цените. А правителството не може да прокара политически подобна мярка при сегашната трипартийна коалиция, при която интересите на отделните партньори са толкова различни.

Турция има и още едно предимство пред днешна Гърция. След кризата от 2001 година високата инфлация бързо намали дълговете на страната. В Гърция няма такова покачване на цените. И още нещо: Гърция няма толкова младо население, което иска да консумира. Гърция няма и голям вътрешен пазар. Турция има вътрешен пазар със 71 милиона потребители. Всичко води сякаш до заключението, че гърците не могат да сторят много срещу кризата. Просто нямат късмет с грешната валута и лошата демографска ситуация.

Без хъс и ясна стратегия

Подобно обяснение обаче би било доста елементарно. Бегъл поглед върху туризма е достатъчен, за да види човек какви преодолими недостатъци има Гърция. "Всеки турист би платил по-висока цена за по-добро обслужване", казва професор Роланд Конради от университета във Вормс. Гърция пропусна важни тенденции като Wellness и All-Inclusive, освен това има много малки хотели. Гърците са доволни от постигнато и нямат хъс за повече.

Освен това политиците нямат ясна стратегия за туристическия бранш. "Постоянно се сменят министрите на туризма, а разрешителните за строеж на нови хотели се бавят с години", казва Роланд Конради. Турция обаче има план за развитие на туризма, непрекъснато строи нови хотели, летища и пътища. Хотелите са висококачествени, по-големи, а разрешителните за строеж не се бавят. Турската икономика не е затънала в бюрокрация, а политиците създават добри рамкови условия.

Обратната страна на медала

Световната банка нарежда Турция на 71-място по конкурентоспособност, докато Гърция заема 100-та позиция.  В Турция държавата и религията са разделени и ислямът като основна религия не е пречка за развитието, подчертават етнолозите. Медалът обаче има и обратна страна. В Турция се развива един вид "необуздан" капитализъм, докато в Гърция социалните стандарти са значително по-високи. Значи и на Турция й предстои още доста работа.

АГ, ФАЦ, ДПА, Д. Шерф, К. Цанев/ Редактор: Б. Рачева