Какво означава това решение? Ето някои от най-важните въпроси и отговори: 

Какво реши Европейският съд?

Съдът на ЕС конкретизира условията за екстрадирането и връщането на бежанци в други страни от общността. По- ниските социални помощи и облаги не са основание да бъде отказано връщането на бежанец в страната, в която той е бил първоначално регистриран, постановиха съдиите. От друга страна обаче, решението означава, че властите и съдилищата в страните от ЕС са длъжни да взимат предвид и да преценяват и "риска от нечовешко или унизително отношение".   

Какво трябва да се разбира под "нечовешко или унизително отношение"?

Според съдиите на ЕС, кандидат за убежище може да бъде експулсиран в друга страна от ЕС, само ако се предполага, че там има условия да бъдат „удовлетворени най-елементарните човешки потребности". С други думи – там ще му бъде осигурена прехрана, подслон и подходящи санитарни условия, които да не застрашават неговото физическо и психическо здраве. Недопустимо е и екстрадирането на лице, изцяло зависимо от обществена помощ, ако се знае, че в другата страна то би се оказало в положение на крайна материална нищета.

Променя ли се регламентът Дъблин III?

Едва ли. Дъблинското споразумение от 26 юни 2013 година е много оспорвано. Силна съпротива има най-вече срещу един от текстовете му: в него се казва, че отговорността за даден бежанец носи онази страна от общността, в която той за първи път е влязъл на територията на ЕС. Много кандидати за убежище се опитват да заобиколят тази разпоредба и да получат разрешително за престой в по-богатите страни от общността, например в Германия. В този случай, че се оправдават с лошите условия на живот в държавите, в които са били първоначално регистрирани.

За кои конкретни случаи става въпрос?

Един от случаите засяга гамбиец, подал молба за убежище първо в Италия, а след това и в Германия. Той оспорва решението да бъде върнат в Италия. Другите дела са заведени от палестинци без гражданство, пребивавали в Сирия, и от един руски гражданин от чеченски произход, на които им е била предоставена субсидиарна закрила съответно в България и Полша. Всички те оспорват отказа на властите в Германия да уважат молбите им за убежище, като посочват, че в България и в Полша са заплашени от “нечовешко или унизително отношение”. Сега германските съдилища ще трябва да съобразят бъдещите си присъди с тълкувателното решение на Съда на ЕС.

Ще се опрости ли процедурата за екстрадиране?

Не, категорична е Белинда Бартолучи от правозащитната организация Pro Asyl. "Европейският съд просто натовари отговорните органи и съдилищата с допълнително задължение", казва тя. Те ще бъдат длъжни да проверяват всеки отделен случай в зависимост от условията на закрила, които предлага другата държава. Предстои да видим дали това ще доведе до повече или по-малко екстрадиции. Но като цяло проверката на всеки конкретен случай ще удължи сроковете за екстрадиране.

Ще има ли по-чести смени на отговорността за даден бежанец?

"В Гърция, Италия, България и Унгария има редица белези, които говорят, че е възможно бежанци да станат обект на нехуманно отношение", казва Бартолучи. Съдът е взел под внимание подробен доклад от изследване на Швейцарската организация, оказваща помощ на бежанците. В него се съдържат конкретни индикации за това, че дори лица, на които е признат бежански статут,  в Италия са застрашени да живеят като бездомници, в крайна нищета и пълна изолация от обществото. Ниските социални плащания в Италия се компенсират от традиционната за тази страна семейна солидарност, от която обаче не могат да се възползват имигрантите.

Колко хора са засегнати от решението на съда?

По данни на германската Служба за миграцията и бежанците, през 2018 година властите са отправили общо 64 275 запитвания до други страни за обратен прием на бежанци. В същото време в 24 333 случая други страни-членки са поискали от Германия да прибере обратно бежанци, регистрирани на нейна територия. Приблизително такава е била и бройката през 2017 година.

Ще се наложи ли Германия да приема в бъдеще повече бежанци?

Това не е ясно. Възможно е повече лица с признат статут на бежанци да успеят да докажат, че в страните на тяхната първоначална регистрация са застрашени от нехуманно отношение. В този смисъл от Pro Asyl посочват, че процедурата ще означава гигантска по обем бюрокрация, от която крайният ефект навярно ще бъде равен на нула.