През изминалите няколко дни финансовият министър на България Симеон Дянков, усвоил занаята си в Световната банка, направи няколко хапливи коментара за кризата на еврото, които в Западна Европа вероятно предизвикват учудване. Ако направим един ироничен сбит преразказ на думите му, неговата теза звучи така: да се учиш от България означава да се учиш да побеждаваш. Защото бедната балканска държава, прпочула се с корупционните си скандали и публични убийства на босове от престъпни организации, може да се даде за пример по отношение на финансовата си политика. И то особено ако сравним София с Атина, където управляващите години наред са лъгали Брюксел и са отговорни за кризата, налегнал еврозоната, а и целия ЕС.

Аргументите са налице

България, която разбира се се нуждае от още редица реформи, все пак е една от държавите с най-нисък дълг, а именно 16 на сто от БВП. Само Естония има по-нисък процент. За сравнение: дългът на Гърция възлиза на 115 на сто, на Италия - 116 на сто, а Германия се отчита със 73 на сто. Българският бюджет за 2011 успява да задържи новите задължения на държавата под бариерата от 3 на сто, а именно 2,1 на сто. Тоест, от страни като България, Естония или Словакия еврозоната може "доста неща да научи", както казва Симеон Дянков.

Държавите от бившия соц-лагер са минали през наистина фундаментали трансформационни процеси след падането на комунизма. Някои мерки бяха изключително радикални - икономиките бяха реформерани изцяло, бедните бяха подложени на тежки лишения. Легендарна е например програмата за оздравяване на бюджета на полския финансов министър Лешек Балцерович. Днес Полша е сред най-стабилните в икономическо отношение европейски страни, след нея се нареждат отново държави от бившия соц-лагер. Почти всички такива държави успяха да преживеят сравнително добре банковата криза, тъй като кредитната им политика очевидно е по-добре организирана от тази в Западна Европа.

Затова не би трябвало да ни учудва, ако граждани и политици от този регион гледат със смесени чувства на кризата в еврозоната. Тези, които все още не са приети в еврозоната, предпочитат да изчакат по-нататъшното развитие. Чешкият премиер Петър Нечас дори заяви, че да се въведе сега еврото като национална парична единица би било чисто и просто икономическа и политическа глупост. Заради неизпълнени критерии Чехия все още не се разглежда като кандидат за еврото. За разлика от Естония, Словения и Словакия, които бяха първите пост-комунистически членки на ЕС, въвели европейската валута.

Едните лъжат, другите опират пешкира

Все по-актуален сякаш става въпросът защо ЕК непрестанно критикува България и Румъния, а в продължение на години безропотно гледаше как гръцки политици злоупотребяват с финансите на страната си? Редица източноевропейски държави не се трогват особено от кризата в Гърция. Те добре помнят през какво са минали след промените и знаят колко трудно е да свързваш двата края. Затова проблемите на еврозоната не ги впечатляват толкова. Словакия вече отказа преди година да участва в спасителен пакет за Атина.

Какво може да се научи от България? Дисциплина, казва министър Дянков. За успеха на българската финансова политика свидетелства и това, че от "Мудис" накоро повишиха рейтинга на страната.