Коментар на Ясен Бояджиев:

Преди години, когато широко разпространена практика бяха „хвърковатите чети” с избиратели, превозвани от секция на секция, за да гласуват многократно, имаше хора, които настояваха за радикални мерки като например маркиране на гласувалите с неизличимо мастило. Тогава обаче надделя мнението, че този метод, характерен по-скоро за „прохождащи демокрации” някъде в Азия или Африка, е обиден за българина-европеец и срамен за „функционираща демокрация” като нашата. И идеята беше отхвърлена с отвращение. А не трябваше.

Нови върхове и нови дъна

С годините организираното многократно гласуване излезе от мода. Може би защото бе ограничено чрез по-строги изборни процедури. Или просто защото се оказа, че има далеч по-ефективни начини за контролиране, манипулиране, фалшифициране и подмяна на вота - от купуване на гласове до купуване на цели изборни комисии. Възможностите са неизброими, иновациите - непредвидими. А както стана ясно след последните избори, вече дори се плаща на избиратели, за да не гласуват.

Няма как да се установи колко пари се инвестират в тази дейност. Във всеки случай е сигурно, че щом тези инвестиции се правят с такова постоянство и усърдие, властта явно дава достатъчно възможности за високата им възвръщаемост.

Спорно е какъв е делът на реално купения или подменен по някакъв начин вот, на цялостното изкривяване на окончателния изборен резултат. Някои го оценяват на 9 процента. Може да е по-малко, може да е и повече. Но и това вече не е толкова важно.

Важно е друго: че все по-малко хора вярват в честността на изборния процес. В навечерието на последните избори германското списание "Шпигел" публикува резултатите от изследване, според които 41% от българите са убедени, че изборните резултати ще бъдат фалшифицирани. Друго международно изследване пък показа, че в 150-те обхванати от проучването страни средната стойност на доверието относно начина на излъчване на политическия елит е около 50%. За България този процент е едва 21 на сто.

Сигурно е, че след последните български избори доверието е стигнало ново дъно, а недоверието - нов връх. Показателен в това отношение е случаят с намерените в печатницата в Костинброд бюлетини. Защо въобще са били отпечатани толкова много излишни бюлетини, кой и какво е възнамерявал да прави или да не прави с тях - всичко това са въпроси, на които едва ли някога ще получим еднозначен отговор. Нещата са стигнали дотам, че реалната истина вече е без значение. Защото критично голяма маса от хора, който и каквото и да им обяснява, така или иначе твърдо вярват, че е възможно 350 хиляди гласа да бъдат подменени - колкото и фантастично да изглежда това. Вече въобще не е нужно да доказваш, достатъчно е само да кажеш, че се „готви грандиозна манипулация”, за да настъпи грандиозна истерия като тази, на която станахме свидетели. Тази истерия ясно показва, че степента на недоверие е вече крайно взривоопасна. Дори може да се каже, че заради това недоверие да се правят избори в България е направо опасно за обществения мир.

Най-важното

Това недоверие е разбира се част от общото недоверие, завладяло обществото - най-тревожната диагноза за неговото състояние. Недоверие спрямо всичко и всички - партиите, политическата система, институциите, държавата. Само че недоверието в изборите е може би най-важно, защото се отнася до самия фундамент на демокрацията. Всичко друго може да рухне, ако пукнатините в този фундамент продължават да се разширяват и задълбочават.

Затова най-важното сега е спешно да се реформира целият изборен процес - от начало до край. Като при това, за да се укрепи доверието, вероятно ще трябва да се приложат възможно най-радикалните решения. Трябва например решително да се улесни навлизането на нови „играчи”, в това число и на независими кандидати, като се осигури максимална равнопоставеност, включително в медийното отразяване. Нужни са и нови, строги и задължителни за всички медии предизборни стандарти.

Трябва веднъж завинаги да се реши въпросът с „мъртвите” души в избирателните списъци, като ако е нужно, да се въведе дори активното избирателно право.

Трябва решително повишаване на компетентността, капацитета, безпристрастността и качеството на работа на изборната администрация.

Трябва да се разширят максимално възможностите за наблюдение и да се изостри докрай контролът върху целия изборен процес - от отпечатването на бюлетините до изчисляването и обявяването на резултатите. Освен това трябва да се налагат още по-строги и още повече санкции за изборни нарушения.

Няма цена, която да не си струва

Накратко: трябва да се използват всички, дори и най-крайните възможни средства. Ако трябва, да се гласува с пръстов отпечатък и избирателите да се маркират с мастило. Хич няма да е срамно, защото България може и да е „проходила”, но е доста куцаща и много зле „функционираща демокрация”.

Ако трябва, да се използват всички възможни технически средства - да се слагат навсякъде микрофони и видеокамери или направо да се въвежда някаква форма на машинно гласуване. Колкото и скъпо да е това. Няма цена, която да не си струва да платим в тази ситуация, до която сме се докарали.

Защото това е жизнено важно за обществото ни. Крайно време е и партиите да разберат, че това е и в техен интерес. Иначе взривната вълна ще отнесе първо тях.

Автор: Я. Бояджиев; Редактор: Д. Попова-Витцел