Коментар от Полина Паунова

Когато скандалът с бизнесмена и издател Сашо Дончев, който обвини главния прокурор Сотир Цацаров все още бе в зародиш преди дни, бившият председател на Софийски районен съд Методи Лалов разказа интересна случка в личния си профил във Фейсбук.  Годината, по думите му, е 2013, а магистратите в районния съд имат прословутите сградни проблеми. Съдиите се срещат с представители на Висшия съдебен съвет, сред които е и главният прокурор Цацаров  и искат от тях подкрепа за официална среща с общинската администрация в София, от чиято компетентност е решаването на казуса. “Цацаров попита кой е главен архитект на София. Отговорих му. Каза, че ще го извика да дойде при него и ще го накара да чака цял ден пред кабинета му, за да стане по-сговорчив”, разказа Лалов. 

Подобен разказ би възмутил едно здраво общество. Такъв разказ в общество като българското остава незабелязан. И никой не би отчел като недопустим начинът, по който шефът на държавното обвинение използва институционалната си мощ, за да притиска чиновници и да им въздейства, па макар и с цел да реши даден проблем, или иначе казано “да ги направи по-сговорчиви”, унижавайки ги.

И ако тази дребна на глед случка остава извън новинарския поток, макар да илюстрира манталитетно главния обвинител, далеч по-опасно е, че назад във времето от началото на мандата му, други далеч по-големи скандали някак потъват в блатото на българската обществена търпимост към всевъзможни безобразия. 

“Ти си го избра”

Годината отново е 2013. Действието се развива в края на месец април. В публичното пространство изтича запис на разговор между подалия тогава оставка премиер Бойко Борисов, градския прокурор на София Николай Кокинов и ексземеделския министър от ГЕРБ Мирослав Найденов. От раздумката става ясно, че лидерът на ГЕРБ е в състояние да упражнява тежък политически натиск върху независимата съдебна власт. Това е същият разговор, в който Кокинов казва на Борисов за главния прокурор: "Не ми се подсмихвай, ти си го избра". И в крайна сметка същият запис, заради който бившият градски обвинител напусна системата.

Именно с напускането на системата от страна на Кокинов данните от записа бяха потвърдени. А изводите  изглеждат по следния начин: Борисов и Цацаров са имали отношения, въз основа на които Цацаров да бъде одобрен за главен прокурор, като това се е случило, докато Борисов е бил в изпълнителната власт, а Цацаров - председател на Пловдивския окръжен съд.

И Пеевски...

С потъването на Кокинов потъна и скандалът. С потъването на кабинета “Орешарски” пък, потъна и едно публично признание на Цветан Цветанов, който за кратко бе обвиняем по няколко досъдебни производства, докато БСП и ДПС от една страна и ГЕРБ от друга разпределяха сферите си на влияние след първото падане от власт на Бойко Борисов. Именно тогава Цветанов си спомни как докато е бил вътрешен министър в кабинета му на среща пристигнал скандаленият депутат, медиен собственик и неуспял шеф на ДАНС Делян Пеевски, водейки със себе си “като придружител” Сотир Цацаров. 

Четири години по-късно се разгаря скандалът “Сашо Дончев”, в който бизнесменът и издател твърди, че главният прокурор го е привикал преди парламентарните избори не къде да е, а в кабинета на члена на ръководството на БСП Георги Гергов, за да го предупреди да не си разваля хубавия бизнес с подкрепа за партия “Да, България”. Освен това интерес на главния прокурор, по думите на Дончев, са били медии, критични към шефа на обвинението. На срещата станало ясно още, че кореспонденцията и телефонните разговори на бизнесмена са следени от службите, без да е ясно защо. Когато той разказва историята за натиска по телефона пък, получава СМС от посредника и политик Гергов “Много говориш по телефона”.

Подобни твърдения би трябвало да взривят една нормална държава. Защото това е атентат срещу правовия ред. Висшият съдебен съвет би трябвало мигновено да започне проверка по случая. Той обаче е доминиран от т.нар. “Цацарово мнозинство”. И в този ред на мисли – подобна проверка едва ли ще се състои. А и да бъде обявена, тя ще има за цел да замете случая.  Партиите трябва да настояват за прозрачност на фактитите, властта би трябвало незабавно да обяви курс към реформиране на съдебната власт. Реформиране, което да ограничи правомощията на прокуратурата. Преосмисляне на системата, което бе предложено в предходния мандат на Борисов, но ГЕРБ, БСП и ДПС с дружни усилия предотвратиха.

И как няма да го предотвратят, като Борисов “сам си го избра”, Пеевски го води по срещи в кабинета на Цветанов, а Гергов предотстъпва офиса си като терен на главния прокурор, за да може той да заплашва бизнесмени.

Дори Дончев да се е объркал

Дори обаче да допуснем, че Сашо Дончев се е объркал, както твърди Сотир Цацаров с прессъобщение на прокуратурата, безспорен е фактът , че такава среща е имало в кабинета на политик. И тя е недопустима, защото не е протоколирана, както трябва да се случва на официални разговори, в които участва шефът на обвинението, особено когато твърди, че се вижда с бизнесмен в качеството му на председател на стопанската камара. Впрочем,  показателна в случая е реакцията на лидера на БСП Корнелия Нинова, която вече съобщи, че е поискала оставката на Георги Гергов, която пък той отказал да си подаде. 

Дори да допуснем за момент, че Дончев преувеличава, достатъчно значим е и фактът, че главният прокурор се среща с него (при горните институционално неприемливи обстоятелства) докато той е е проверявано лице. В Софийската градска прокуратура тече проверка по повод на негов сигнал до Европейската комисия.

Ето защо проверката от ВСС на случая е задължителна. 

Впрочем, конституцията на републиката казва, че главният прокурор е длъжен да пази авторитета на съдебната власт и с поведението си да не създава никакви основания за съмнение в неговата независимост. Нарушението на това задължение може да представлява основание за прекратяване на мандата му.

Кадровият орган на Темида няма правомощия да отстрани временно главния прокурор, а само да предложи на президента прекратяване на мандата му. ВСС обаче може да поиска Цацаров сам да се оттегли, докато трае проверката.

На този фон любопитен момент е твърдението на Дончев, че след рандевуто с Цацаров и Гергов, той се е обърнал към Съюза на издателите, от който е част. И организацията е поискала среща с президента Румен Радев, за да потърси закрила. До този момент обаче президентът мълчи. Също както мълчат партийните лидери, за които изглежда подобно поведение на главния прокурор е съвсем в реда на нещата.

Държавата си прави атентат

Традицията у нас с публичните скандали, в които е замесено името на главния прокурор обаче сочи, че нито политиците (които често се оказват посредници на Цацаров) ще предприемат каквито и да е действия, нито Висшия съдебен съвет ще се съобрази с конституцията. Нито президентът ще се развълнува от темата, тъй като още в предизборните си изяви Радев заяви, че при реформирането на съдебната власт “определящо трябва да бъде мнението на главния прокурор”.

Същите тези скандали пък са достатъчно показателни за манталитета на главния обвинител. И по-скоро са свидетелство за това, че не Дончев се е объркал за натиск върху него, както твърдят от прокуратурата. И случаят “Ти си го избра”, и срещите с Цветанов и Пеевски  (които не бяха отречени) показват, че Цацаров не просто не пази задължителната дистанция, той обслужва тези хора. Нещо повече – работи в тясно сътрудничество с тях, ползва ги за посредници и съюзници. Което е и в основата на онази провалена съдебна реформа от предходния мандат. И в основата на отказа от нея в настоящия.

Не на последно място това е поредния взрив на държавността у нас. В който тротилът поставя и охранява самата държавност във всичките й форми.