В нощта на 20 срещу 21 август 1968 година войските на Варшавския договор потушават "Пражката пролет" по заповед на КПСС. В потушаването участват половин милион войници, предвождани от танкове на съветската армия. Така приключва мечтата за един демократичен социализъм с човешко лице, базиран на свободата и преди всичко на свободата на мненията. Още в началото на 1968 година журналистите игнорират цензурата на чехословашката комунистическа партия. Алексъндър Дубчек отменя цензурата. Шефът на чехословашката комунистическа партия залага на един свободен и демократичен социализъм с надеждата, че Москва ще допусне пражкия път. Още повече, че чехословашките комунисти искат да останат в доминирания от Съветския съюз Източен блок. Но по-голям е страхът, че ако се допусне повече свобода в Прага, това може да сложи край на господството на комунистическите партии в съседните държави.

Роланд Берауер прекарва тази нощ в палатка от младежки лагер над река Вълтава близо до Прага. "Видяхме бронираните коли да преминават покрай нас и да се отправят към центъра на града", спомня си днес 82-годишният Роланд Берауер. В онези години той се присъединява към екипа на един вестник на бойскаути. А това, че вестникът публикува напълно свободно, е резултат от Пражката пролет. Редакционният екип се настанява в една палатка. Оборудвана с пишеща машина, принтер и фотокамера. Роланд Берауер е фотографът. Той съобщава на екипа за настъпването на войските и призовава колегите си да скрият редакционната техника. "На мен не ми остана друго, освен да взема камерата и да отида в града." Берауер заснема деня на окупацията от войниците на Варшавския договор. Около сградата на радиото се разнасят изстрели. Роланд Берауер се скрива в един магазин за бои. Вижда, как съветски войници разстрелват демонстранти пред главния вход на радиото. "Беше ужасно, споделя той. Не мога да забравя този ден. Видях как танковете прегазиха мечтите". Няколко месеца по-късно реформаторът Александър Дубчек е свален от власт.

Нови досиета в архивите на ЩАЗИ

Споменът за този ден още е жив в Чехия, казва историкът Ондржей Матейка. Заместник-директорът на института за изследване на тоталитаризма в Прага е партньор на службата за досиетата на ЩАЗИ. Той смята, че изясняването на събитията от 1968-ма година е актуално и днес. Най-малкото, защото от архивите на бившите тайни служби на Чехословакия и другите социалистически братски страни изникват все нови и нови документи. Най-вече източногерманската ЩАЗИ наблюдава много внимателно реформите в Прага от пролетта на 1968 години и събира снимки и информации от нещатни сътрудници. "За първи път тук е документирано, че тайните служби на една приятелска нация си присвояват правото да шпионират гражданите на друга държава", казва Оливер Щрюбинг от Берлинския архив, където се съхраняват хиляди снимки от събитията в Прага.

Нещо повече: след потушаването на Пражката пролет агентите на ЩАЗИ работят като "експерти" в Чехословакия. През следващите две години всички тайни служби от Източния блок разполагат в страната свои агенти, за да бъде подсигурено господството на комунистическите партии. Историците, отговорни за досиетата на тайните служби от двете столици на бивша Чехословакия (Прага и Братислава), са убедени, че миналото хвърля своите сенки и до днес. За първи път миналата година те публикуваха документи, от които става ясно, че от 1982 година сегашният чешки премиер Андрей Бабиш е бил нещатен сътрудник на чехословашките тайни служби. Той заведе дело за клевета, но неговата жалба срещу историците беше отхвърлена.

Незавършено преодоляване на миналото

"Бабиш постоянно повтаря думата лъжа", казва Петр Питхарт. Той е бил премиер на чешката част от Чехословакия в преходния период след падането на Желязната завеса и е един от най-близките сътрудници на Вацлав Хавел. Андрей Бабиш е работил в министерството на външната търговия на социалистическа Чехословакия и след падането на Желязната завеса става голям бизнесмен, благодарение на старите си връзки. Петр Питхарт не вярва, че сегашният премиер ще са отърве лесно от обвиненията за сътрудничество на тайните служби. "Във всеки случай Бабиш няма да бъде успешен премиер", казва той. Историкът Ондржей Матейка от своя страна гледа на това развитие самокритично."Ако днес имаме един премиер, който е бил нещатен сътрудник на тайните служби, това значи, че ние не сме си свършили работата по преодоляване на миналото през последните 30 години", заключава той.