В историческия център на града точно срещу Palais Equitable (втората сграда отляво) се намира един от символите на града - катедралата "Свети Стефан". На снимката тя се оглежда в къщата Хаас, дело на австрийския архитект Ханс Холайн. При откриването си през 1900 г. сградата със заоблена огледална фасада е била сочена от някои като пример за бруталното обезобразяване на Стария град.

Със сградата на Виенския сецесион от 1897/98 г. Виена силно изпреварва своето време. Тогава една група хора на изкуството около художника Густав Климт издига кредото, че всяко време има нужда от своето изкуство, а изкуството на свой ред се нуждае от свобода. Групата търси в произведенията си нови, модерни изразни форми, които се превръщат в жалони на течението югендстил.

В сутеренния етаж Густав Климт (1862–1918) създава за една изложба през 1902 г. цикъл от картини, посветен на прочутата Девета симфония на Бетовен. Разположени върху 34 метра, те представляват тематичен разказ за човешкия копнеж по щастието.

Фризът на Бетовен е смятан за върхово постижение на виенския югендстил. За неговия автор Климт това е началото на тъй наречения "златен период", в който той създава едни от най-известните си произведения, сред които "Целувката", "Юдит", "Портрет на Адел Блох-Бауер" и др.

Една от най-красивите църкви в югендстил е проектирана от виенския архитект Ото Вагнер. Тя е завършена през 1907 г. и до днес е смятана за първия храм на модернизма в Европа. Неговият колега от групата на Виенския сецесион Коломан Мозер пък създава стъклените мозайки на прозорците. При реставрацията, извършена през 2006 година, само за купола на покрива са използвани 2 килограма златно фолио.

Олтарите, дарохранителницата, изповедалните, полилеите и дори официалното облекло за богослуженията са създадени по проекти на Ото Вагнер. При откриването на църквата "Св. Леополд" обаче той е остро критикуван от херцог Франц Фердинад (1863–1914), който е предпочитал имперския блясък и разкош.

Връзката между красотата и прагматизма демонстрират двата павилиона на Карлсплац. Първоначално е трябвало да бъдат премахнати заради строителството на метрото, но след бурни протести са били реставрирани, за да отворят отново врати на друго място. Отдавна обаче те вече не служат за вход към метростанциите. Западният павилион е част от музея Карлсплац, а източният е превърнат в кафене.

Сред шедьоврите на Ото Вагнер от края на 19-и век е и къщата с майоликите. Със собствени средства майсторът-архитект облицова фасадите на няколко сгради с художествени керамични плочки (майолики) с мотиви на цветя. Той е искал просто те да изглеждат добре. Но идеята му е и много практична, тъй като керамиката се почиства лесно.

На това място винаги е имало мост. Първоначално той е бил дървен, а след това е иззидан. През 1904 година мостът, по който една улица преминава над друга, официално е обявен за образец на архитектурното направление югендстил. В мраморната му облицовка са вградени изгледи със златни гравюри от предишния вид на съоръжението. През нощта Високият мост блести сякаш е от злато.

Испанският град в подстъпите на Сиера Невада е сред най-слънчевите градове в Европа с 341 слънчеви часа месечно. Известен е със своята андалуско-мавърска култура и особено с комплекса "Алхамбра" (в превод от арабски: червеният замък).

Лас Палмас е не само най-големият град на Канарските острови, но той е и един от най-слънчевите - с 341 слънчеви часа месечно. Особено живописен е Старият град Вегета с типично канарските сгради и катедрали. След морските бани на плажа Лас Кантерас можете да опитате местния специалитет "Папас Аругадас" - "сбръчкани картофи" със сос.

Целогодишен мек климат и 342 слънчеви часа месечно - това превръща пристанищния град в Югоизточна Франция в популярна туристическа дестинация. Наред с красивата архитектура, плажовете и известната променада, внимание заслужава и летният джаз фестивал.

Испанският град Валенсия е много подходящ за тези, които искат да комбинират морската ваканция с разглеждането на забележителности. Вкусните тапас и произхождащата от Валенсия паеля трябва непременно да се опитат в квартала Ел Кармен. В него има и музеи, църкви с впечатляващи фрески и пазар с голямо разнообразие на продуктите.

Месина е третият по големина сицилиански град. Той е особено слънчев - със средно 345 слънчеви часа месечно - и има дълга история. Тук са се водили многобройни битки, избухвали са множество пожари, имало е и земетресения. И всичко това е оставило следи. Църквата "Сантисима Анунциата" от 12-и век е изключения - при земетресението от 1908-а година тя е била непокътната.

И този град привлича посетители с много слънце - 345 слънчеви часа, и с много история: църкви, музеи или пък родната къща на Пикасо. На разположение на туристите са както множеството плажове, така и близкият природен парк "Монтес де Малага".

Третият най-слънчев град в Европа се намира в Югоизточна Испания - с 346 слънчеви часа месечно. Там може да стане доста горещо, но по крайбрежието "Коста Калида" има добри възможности за разхлаждане. Районът около Мурсия е известен с хубавите си курорти.

На второ място с 347 слънчеви часа е Катания в Източна Сицилия. Заради къснобароковата си архитектура градът е вписан в списъка със световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Най-слънчевият град в Европа е в Испания. Това е Аликанте - със своите 349 слънчеви часа месечно. Градът привлича гости не само със слънчевите лъчи, но и със своите прекрасни брегове и плажове, с чаровния Стар град и с историческите сгради. Аликанте си има и свои специалитети - като "Arroz Negro" - черен ориз с калмари.