Мохамад Мохамади и седемгодишният му син са пътували дълго: те са избягали от родния Афганистан в Турция, а оттам са продължили към Гърция. В момента двамата са в Атина, но мечтаят да продължат към Северна Европа. Да отидат в държава, "в която може да се живее", както казва Мохамад. Бащата и синът прекарват студените нощи в една спортна зала, преустроена в бежански лагер. През деня Мохамад ходи до площад Виктория, който се е превърнал в място за срещи и обмен на информации между бежанците от цял свят.

В разговор с Дойче Веле 30-годишният баща се оплаква, че бежанците в лагера получават често развалена храна. Много от тях вече се били разболели. Това е и една от причините, поради които бежанците се събират на този площад, обяснява той. "Наоколо има афганистански магазини. Понякога идват и местни жители и носят нещо за хапване", казва Мохамад с усмивка на лицето.

Реалности и мечти

Много бежанци от Афганистан предпочитат да нощуват под открито небе на площад Виктория. Алем Аюби е един от тях. Той е пристигнал в Гърция с жена си и детето им преди десетина дни. Казва, че в родината си е бил заплашван от талибаните. "В Кундуз бях полицай. Работех заедно с шефа на полицията Мустафа Мохсени и участвах в операцията по арестуването на един бъдещ атентатор-самоубиец. Оттогава насам талибаните са по петите ми и заплашват да ме убият", казва 32-годишният Алем.

Той мечтае да живее на свобода някъде в Северна Европа. Откакто обаче Австрия въведе горна граница за прием на бежанци и страните по т.нар. балкански маршрут ограничиха граничния трафик, хиляди новопристигнали мигранти са заклещени в Гърция. Афганистанците изобщо нямат право да продължат пътуването си. А на гръцка територия всеки ден пристигат нови и нови бежанци.

В сряда в Идомени на гръцко-македонската граница се струпаха 10 000 мигранти и бежанци. Те бяха настанени в лагер с капацитет до 2 000 души. Алем Аюби също е прекарал четири нощи в Идомени, където се видял принуден да се върне обратно в Атина. В джоба си има само 90 евро и не може да си позволи ново пътуване до границата. А защо не подаде молба за убежище в Гърция? "Тук се чувствам сигурен, но чух, че в Гърция почти няма работа. По-добре да изчакам и да продължа към Северна Европа, когато отворят границата. Ако това не се случи, не ми остава нищо друго освен да подам молба за убежище в Гърция", казва той.

Абдула Араб и съпругата му са си набелязали конкретна цел. Те искат да се доберат възможно най-бързо до Австрия. Семейството е предприело опасно пътуване от Кундуз, преминало през Иран и Турция до Гърция. В разговор с Дойче Веле Абдула казва, че ситуацията в Кундуз все още е напрегната и опасна. "Правителствените войски контролират централната част на града, но талибаните са завладели покрайнините. Навсякъде бушува война. Един от братята ми беше убит в района на Кундуз. Това е и причината да напусна Афганистан", разказва той.

От близо седмица Абдула Араб и съпругата му нощуват в сърцето на Атина. Тук, на площад Виктория, стотици бежанци и мигранти спят под открито небе - върху мръсни дюшеци, без достъп до санитарни възли. Сред тях има много възрастни хора, белязани от войната, но и малки деца и бебета. Рано сутринта оттук минават боклукчиите. Малко след тях идват служителите на хуманитарните организации и разпределят хранителни продукти и вода. Всеки бежанец получава по един сандвич, плод и шише вода.

"Не искаме да се връщаме обратно"

Към този момент в Гърция са заклещени общо над 20 000 новопристигнали бежанци и мигранти. За да се справи със ситуацията, гръцкото правителство изгражда нови лагери с помощта на армията. Особено напрегната е ситуацията на бившия пътнически терминал на пристанището в Пирея. Тук на много тясно пространство нощуват над 3 000 души. Сара Хусени, мъжът ѝ и двете ѝ дъщери също са намерили подслон на това място. "Синовете ни вече са във Висбаден", споделя гордо тя. Сара се надява, че семейството й ще се събере в скоро време в Германия. "Мъчно ми е за децата, за моите момчета. Искам да ги видя отново. Но сега чухме, че границата с Македония била затворена за афганистанци. Много сме разочаровани. Ние искаме да живеем със семейството ни в Германия. Какво да правя в Гърция?", казва тя.

Подобно на много други афганистански бежанци, Сара е живяла години наред със семейството си в Иран, приди да пристигне през Турция в Гърция. Тя обаче изобщо не възнамерява да се връща обратно. "В Иран бяхме в много трудна ситуация. Нямахме документи и трябваше да живеем нелегално. А това е сериозен проблем в тази страна", казва тя. Що се отнася до условията в Гърция, тя предпочита да замълчи. "Ние не сме дошли тук на ядене и пиене. Искаме да отидем да живеем в Германия", казва накратко тя.