Палмата Акай расте в Южна Америка. Твърди се, че плодът ѝ, приличащ на боровинки, подпомага метаболизма, т.е. води до отслабване. Освен това съдържа много антиоксиданти, които забавят процеса на стареене и изглаждат бръчките. Акай бери подобрява също така енергийния баланс и издръжливостта на организма.

Авокадото е един от най-богатите на мазнини плодове в света, които обаче не ни карат да пълнеем. То съдържа ненаситени мастни киселини, които намаляват нивото на холестерола в организма и подобряват сърдечно-съдовата дейност. Зеленият плод с формата на круша съдържа и много витамини, полезни за кожата, косата, имунната и нервната системи.

Казват, че тези малки семенца, богати на протеини и на мастни киселини Омега-3 и Омега-6, имат чудотворна сила. Още маите и ацтеките са ценили свойствата им и са ги използвали и като лекарство. В интерес на истината чиа семената нямат почти никакъв вкус.

Годжи бери е смятан за един от най-полезните плодове на света. Той подсилва имунната система и сърцето, стабилизира кръвното налягане, дарява енергия, забавя стареенето. Този плод е много полезен и за очите и кожата.

Този суперпродукт се промъква в менюто на все повече хора. В САЩ зелето кейл отдавна е хит: предлага се като смути, салата и в какви ли не други вариации. Кейлът е истинска витаминозна бомба: 100 грама от него са достатъчни за покриване на дневните ни нужди от витамин C. Освен това зелето кейл е богато на витамин А и съдържа минерални вещества като желязо и калций.

Тъмносиният плод е изключително богат на витамини и спира възпалителните процеси. Още древните гърци и римляните са използвали боровинките като лек при чревни заболявания. За разлика от южноамериканските акай бери, боровинките са нискокалорийни и бедни на мазнини, но също така съхраняват нашата жизненост и младост.

При стомашно-чревни заболявания джинджифилът е незаменим помощник - той подобрява оросяването с кръв на червата, спира възпалителните процеси и подпомага възстановяването на чревната лигавица. Джинджифилът разкрива лечебните си свойства най-добре изсушен. В прясно състояние е лютив на вкус, но пък засилва съпротивителните сили на организма.

Индийската подправка куркума е позната на хората от хилядолетия. Тя е една от съставките на кърито. Подобното на джинджифил растение е смятано за свещено. Куркумата подобрява процеса на храносмилане, намалява нивото на холестерола и действа като антиоксидант.

Който иска да направи нещо за здравето си, трябва да изяжда по няколко бадема на ден. Освен че притъпяват глада, бадемите помагат много на сърдечната дейност и намаляват риска от диабет и Алцхаймер. Бадемите съдържат от "добрите" мазнини - като тези в авокадото.

Малките зрънца са наричани с много имена: "зърното на инките", "ечемикът на Андите", "перуански ориз". Смятани са за едни от най-добрите източници на растителни белтъчини. Те съдържат всичките девет най-важни за човека аминокиселини, имат антиоксидантно действие и са изключително богати на минерали.

Родината на ориза е Китай. За производството на един килограм ориз са необходими между 3 000 и 5 000 литра вода. В много от страните-производителки подпочвените води са силно замърсени с арсен. Затова Световната организация по прехраната предупреди още през 2014 година, че консумацията на ориз може да има опасни последици за здравето.

Пшеница се отглежда от над 7 000 години в региона на Средиземноморието. Преработена на хляб или тестени изделия, тя е един от най-важните хранителни продукти. Най-големите производители на пшеница са Китай, Индия, САЩ, Русия и Франция.

Царевицата произхожда от централните части на Мексико. В наши дни тя се отглежда навсякъде, като едва 15 процента от световната реколта се консумират от хората. Останалата част отива за фураж. 85 на сто от произвежданата в САЩ царевица е генно манипулирана.

Днешните картофи произхождат от сортове, които навремето са били диворастящи в региона на Андите. Едва от 300 години картофът се отглежда масово в Европа. В страни като Германия или Ирландия той е основен хранителен продукт. Най-големите производители на картофи са Китай, Индия и Русия.

Източна Азия е родината на захарната тръстика. Тази култура е позната на хората от поне 2 500 години. Основната страна-производителка днес е Бразилия. На световния пазар захарта от захарна тръстика е по-евтина от захарта, която се произвежда от европейското захарно цвекло.

Родината на кафето е Етиопия. Близо 25 милиона земеделци по целия свят се препитават от отглеждането на кафе. Над 800 000 дребни производители са обединени в кооперативи, с чиято помощ постигат по-добри цени при продажбата на суровото кафе.

Чаят произхожда от Китай и е след водата най-често консумираната напитка. Всяка секунда в света се изпиват над 15 000 чаши чай. В Англия чаят е национална напитка, а някои от бившите британски колонии, като например Кения, Индия и Шри Ланка, са най-големите производителки на чай в света.

Ацтеките използвали какаовите зърна като разплащателно средство, но също така за жертвоприношения и за приготовлението на една невероятно вкусна напитка. В наши дни какаото се използва за производството на шоколад и какаови напитки. То вирее най-добре в зоните около екватора. Колебанията в цените на какаото изправят селските стопани пред огромни предизвикателства.

Бананът е най-предпочитаният плод в света. Произхожда от Югоизточна Азия, а в германските супермаркети бананите са по-евтини от ябълките местно производство. Най-големите страни-производителки се намират в Латинска Америка и в Карибския регион. Условията на труд в тамошните плантации са в повечето случаи крайно лоши. Здравето на работниците е застрашено и от прекомерната употреба на пестициди.

Канелата все пак е вредна! Кумаринът, едно от веществата в нея, може да увреди бъбреците и черния дроб. Така че: имайте едно наум!

"Кафето причинява рак", "Кафето уврежда нервите", "Кафето дехидратира тялото" - присъдата отдавна влезе в сила: кафето е вредно за Вашето здраве. Така се твърдеше дълго време. Но днес знаем, че кафето съвсем не е чак толкова опасно. Точно обратното дори: учени смятат, че кафените зърна могат да предотвратят някои ракови заболявания.

Алкохолът е вреден - това е факт, но в същото време се знае, че виното съдържа някои фантастични молекули, които са особено полезни: ресвератрол и антоциани, например. И какво сега? Да пием ли вино или да не пием? Продължителните изследвания върху доброволци дават отговор на този въпрос: чаша вино дневно е съвсем в реда на нещата. Но не повече!

Стойте далеч от маслото! Това съветват борците срещу холестерола. И препоръчват маргарин. Вярно, този заместител съдържа по-малко наситени мазнини, в сравнение с маслото. Но имайте едно наум, че и маргаринът не е непременно здравословен. Той не е естествен продукт. Да го кажем направо - това си е химия, забъркана в лабораториите на хранително-вкусовата промишленост.

Глутамат - не и не! Овкусителят се смята за опасен. Но не толкова заради способността му да прави вкусни нискокачествени храни като чипса и готовите супи, колкото заради предположението на някои учени, че глутаматът може да предизвика така наречения "Синдром на китайския ресторант”: потене, тремор и изтръпвания. Дали? Досега нито едно сериозно изследване не го е доказало.

Mного хора избягват дълбоко замразени храни. В тях уж имало по-малко витамини, отколкото в пресните. А всъщност е точно обратното. Заради шоковото замразяване, зеленчуците в тези храни са много по-богати на витамини, отколкото пресните продукти в магазините, навъртели понякога стотици километри.

Сигурно и Вие сте чували, че мастните киселини Омега-3 предпазват от какви ли не болести: рак, сърдечни и сърдечно-съдови заболявания, проблеми с концентрацията, депресии. Здравни експерти ни съветват да приемаме всеки ден Омега-3. И наистина: доказан факт е, че тези мастни киселини са особено полезни за някои функции на метаболизма. Но все пак: нека не вярваме в чудеса.

Витамините са жизненонеобходими. Но налага ли се да ги пием постоянно, за да бъдем по-здрави? От деца знаем, че витамин С предпазва от какви ли не болести. Науката обаче все още не го е доказала еднозначно. Появиха се дори подозрения, че прекомерната употреба на витамини вреди на организма. Какво ли ще кажат учените утре?

Ако храната ни действително е пълна с толкова много химия, както масово се смята, биологичните продукти са единственият ни шанс да се храним що-годе здравословно. Тях не ги пръскат с вредни вещества, не ги торят с изкуствени торове. Изследвания показват обаче, че био-продуктите не са нито по-хранителни, нито по-полезни за здравето. Е, но пък са по-скъпи.

В обобщение: да, изключително важно е да се живее здравословно. Статистиката е безпощадна: пушенето, алкохолът, наднорменото тегло и обездвижването са безмилостни убийци. Глупаво е обаче да величаем или да проклинаме отделни храни. Златното сечение минава винаги през умерената употреба и добрия баланс. Така че: да Ви е сладко и наздраве!