Безчет рецепти, готвещи и ядящи звезди, кулинарни пътешественици, блогъри, които снимат сготвените блюда - храненето, това иначе егоистично физиологическо преживяване, и в България се превърна в заразително зрелище.
Реклама
Анализ от проф. Ивайло Дичев:
Ако настроите погледа си с 30 години назад, ще си дадете сметка за нашествието на храната в живота ни. Нямам предвид самата субстанция, на която наблягахме и навремето; говоря за образите на храната - рецепти, готвещи и ядящи звезди, кулинарни пътешественици, блогъри, които обснимат сготвените блюда, преди (или дори вместо) да ги консумират. Както каза изследователката на храненето Райна Гаврилова, вече не се случва културни хора да седнат някъде и разговорът да не се завърти около някаква хранителна тема - точно както по-рано се завърташе около последната прочетена книга.
От една страна средната ни класа се научи, че на маса не само се мучи - ммм, чудно, сипи още малко. Социалното хранене е повод да изказваш сложни съждения за консистенцията на соса, да различаваш куркума от шафран и при сгода да разкажеш за един ориз, който си ял в Гоа. Разбира се, като във всеки културен разговор трябва да се вмъкват капризи и идиосинкразии - някакви неща, които никога не слагаш на риба, други, които не хапваш за нищо на света, трети, които безуспешно караш да яде дъщеря ти. Да не отваряме темата за религиозните забрани, които по други места някак естествено се върнаха на дневен ред заедно с лайфстайл културата.
Що е то "хранителна порнография"
Най-добре върви приказката днес, когато става дума за здравословни храни: за или против наситените мазнини, глутена, фибрите, желязото. Ако пък в компанията има вегетарианец, не дай си боже веган, разговорът просто няма да отлепи от трапезната тематика. „Грижата за себе си“, в която Мишел Фуко видя вектор на индивидуализацията, днес от сексуалността като че ли е изместена към хранителния режим. Отслабване, детокс, просветляване на мислите. Една моя приятелка всяка година пристига в България с нова диета, която популяризира с личен пример. Този път се беше ентусиазирала от американската „палеодиета“ - ядеш само неща, които човекът е можел да си позволи преди да уседне и да започне да добива жито, мляко, картофи. И тъй, компанията се пренесе във времето на палеолита и дълго обсъждахме какви точно корени може да е имало тогава, колко дълго са тичали след антилопата и колко добре са се чувствали. И дали уискито може да се брои за ферментирали палео-плодове.
Забележителното е, че върху разговора за храната днес се надгражда един тъй да се каже световен мета-разговор в мрежата. Значи не просто ям и споделям усещанията си с околните - чувствам се длъжен да се похваля с преживяването си пред хора, които няма как да помиришат гозбата. Иначе за какво се мъча да ям? През 1980-те години се появи терминът „хранителна порнография“ - пищно излагане на апетитна храна, която манипулираха фотографски с филтри и осветление, та дори подобряваха с ярки пластмасови елементи, които на видеото изглеждаха по-естествени от истинския продукт. Днес всеки собственик на мобилен телефон е самодеен "порнограф" и изкушава приятелите си с поднесената в ресторанта порция. Може изобщо да не обичаш морски дарове, но зрелището е толкова впечатляващо, че как да не го качиш в Инстаграм? Хвалиш се пред дигиталните си приятели и чак започваш сам да завиждаш на себе си. Защото неусетно се е случил грандиозен културен обрат: наслаждаваме се все по-малко на самата храна, все по-апетитни ни стават образите ѝ.
Същия ефект, макар с елемент на абстрактно мислене, имат заглавията на ястията от менюто. Бьоф Строганоф… Патешко магре върху канапе от гъши дроб... При салатите най-често се търси екзотика: няколко свежи стръка ви осигуряват пътуване до Ница, Калифорния, Мароко. Салатният жанр не е много добре установен у нас, така че свободата е най-голяма. Но пак дава повод за спорове и експертиза кое е гръцка, кое е шопска. В друга посока вървят умилителни названия като „кюфтенце“ и „сосче“: внушението е за уют като при баба, която с тези умалителни, предполага се, ви е тикала кюфтенцата в устата. От трета - героиката на хранителния национализъм. Шишчето, значи, може да си е съвсем ориенталско, но ако е кръстено „по хайдушки“, тъй разтупва гърдите ти, че чак си готов да лепнеш двайсетолевка върху челото на кларинетиста.
Цари странното вярване, че колкото по-назад се връщаме, толкова по-добре са яли предците ни. Не може онези славни хора да не са похапвали също така славно! Е да, когато работи коремът, логиката мълчи. Защото дори да не стигаме до палеолита, кухнята на предците изглежда леко скучна, ако се махнат от нея неща като домати, чушки, картофи, боб, подправки. Пък и помислете - обичаме да се идентифицираме с потиснатия народ, при храната обаче все гледаме към султанската трапеза.
Ям, значи съществувам
Не знам дали се отказахме да правим национална култура, но върху националната кухня все по-активно работим. Идеята е да ядем едни определени неща вътре в туристико-политическите граници на държавата и никой да не ни ги оспорва: нито сиренето, нито ракията, а ако пък някой прекръсти киселото мляко на „йогурт“, направо се хващаме за ятаганите. Трудността с трапезната българщина обаче е в това, че няма кой да удържа канона и след края на Балкантурист дори изконната шопска салата, измислена през 1960-те, се прави със или без чушки, магданоз, шунка, маслини. Вземете дори едно такова патриотично нещо като таратора - на едно място слагат чесън, на друго - не, може да има или да няма орехи и копър. Според каквото се намира в хладилника. В една стара рецептурна книга срещнах нулевото ниво на таратора - вода с чесън и оцет. Да, националното строителство не е лесна работа; след одите и монументите, днес то май трябва да мине през рецептите, а ако не и направо през клиповете на показно готвене в Ютюб.
Не знам как стана така, че храната се озова в центъра на културата. Може би причината е, че храненето си остава най-егоистичното действие - дори сексът предполага сътрудничество, докато коремът си е само мой. Едно общество, в което индивидът е последният носител на смисъл, неслучайно кръжи все по-интензивно около субстанцията, която потъва в моето, лично моето тяло. После идва всичко останало - възвишената естетика на вкусовата експертиза, научно обоснованите разбирания за ползата, която ми се принася, параноичните страхове, че корпорациите ме тровят с химикали. И така най-самотното физиологическо преживяване се оказва най-заразителното зрелище.
*****
Разгледайте и тези фотогалерии:
Десет храни с магически сили
Авокадо, чиа семена, киноа, кейл - светът е полудял по екзотичните хранителни продукти с чудотворни свойства, наричани още "суперхрани". Ето кои са десетте най-популярни сред тях:
Снимка: Fotolia/S.HarryPhotography
Акай бери
Палмата Акай расте в Южна Америка. Твърди се, че плодът ѝ, приличащ на боровинки, подпомага метаболизма, т.е. води до отслабване. Освен това съдържа много антиоксиданти, които забавят процеса на стареене и изглаждат бръчките. Акай бери подобрява също така енергийния баланс и издръжливостта на организма.
Снимка: Imago/Westend61
Авокадо
Авокадото е един от най-богатите на мазнини плодове в света, които обаче не ни карат да пълнеем. То съдържа ненаситени мастни киселини, които намаляват нивото на холестерола в организма и подобряват сърдечно-съдовата дейност. Зеленият плод с формата на круша съдържа и много витамини, полезни за кожата, косата, имунната и нервната системи.
Снимка: Fotolia/fredredhat
Чиа семена
Казват, че тези малки семенца, богати на протеини и на мастни киселини Омега-3 и Омега-6, имат чудотворна сила. Още маите и ацтеките са ценили свойствата им и са ги използвали и като лекарство. В интерес на истината чиа семената нямат почти никакъв вкус.
Снимка: Colourbox
Годжи бери
Годжи бери е смятан за един от най-полезните плодове на света. Той подсилва имунната система и сърцето, стабилизира кръвното налягане, дарява енергия, забавя стареенето. Този плод е много полезен и за очите и кожата.
Снимка: imago/Xinhua
Кейл
Този суперпродукт се промъква в менюто на все повече хора. В САЩ зелето кейл отдавна е хит: предлага се като смути, салата и в какви ли не други вариации. Кейлът е истинска витаминозна бомба: 100 грама от него са достатъчни за покриване на дневните ни нужди от витамин C. Освен това зелето кейл е богато на витамин А и съдържа минерални вещества като желязо и калций.
Снимка: picture alliance/dpa
Боровинки
Тъмносиният плод е изключително богат на витамини и спира възпалителните процеси. Още древните гърци и римляните са използвали боровинките като лек при чревни заболявания. За разлика от южноамериканските акай бери, боровинките са нискокалорийни и бедни на мазнини, но също така съхраняват нашата жизненост и младост.
Снимка: picture-alliance/dpa
Джинджифил
При стомашно-чревни заболявания джинджифилът е незаменим помощник - той подобрява оросяването с кръв на червата, спира възпалителните процеси и подпомага възстановяването на чревната лигавица. Джинджифилът разкрива лечебните си свойства най-добре изсушен. В прясно състояние е лютив на вкус, но пък засилва съпротивителните сили на организма.
Снимка: Fotolia/kostrez
Куркума
Индийската подправка куркума е позната на хората от хилядолетия. Тя е една от съставките на кърито. Подобното на джинджифил растение е смятано за свещено. Куркумата подобрява процеса на храносмилане, намалява нивото на холестерола и действа като антиоксидант.
Снимка: picture-alliance/Arco Images GmbH
Бадеми
Който иска да направи нещо за здравето си, трябва да изяжда по няколко бадема на ден. Освен че притъпяват глада, бадемите помагат много на сърдечната дейност и намаляват риска от диабет и Алцхаймер. Бадемите съдържат от "добрите" мазнини - като тези в авокадото.
Снимка: Fotolia
Киноа
Малките зрънца са наричани с много имена: "зърното на инките", "ечемикът на Андите", "перуански ориз". Смятани са за едни от най-добрите източници на растителни белтъчини. Те съдържат всичките девет най-важни за човека аминокиселини, имат антиоксидантно действие и са изключително богати на минерали.
Снимка: Colourbox/Donut
10 снимки1 | 10
"Чужденците" в нашите чинии
Повечето хранителни продукти на нашата трапеза произхождат от далечни краища на света. Кои са "чужденците" сред нашите храни и напитки?
Снимка: Fotolia/HLPhoto
Оризът
Родината на ориза е Китай. За производството на един килограм ориз са необходими между 3 000 и 5 000 литра вода. В много от страните-производителки подпочвените води са силно замърсени с арсен. Затова Световната организация по прехраната предупреди още през 2014 година, че консумацията на ориз може да има опасни последици за здравето.
Снимка: Tatyana Nyshko/Fotolia
Пшеницата
Пшеница се отглежда от над 7 000 години в региона на Средиземноморието. Преработена на хляб или тестени изделия, тя е един от най-важните хранителни продукти. Най-големите производители на пшеница са Китай, Индия, САЩ, Русия и Франция.
Снимка: Fotolia/Ludwig Berchtold
Царевицата
Царевицата произхожда от централните части на Мексико. В наши дни тя се отглежда навсякъде, като едва 15 процента от световната реколта се консумират от хората. Останалата част отива за фураж. 85 на сто от произвежданата в САЩ царевица е генно манипулирана.
Снимка: Reuters/T. Bravo
Картофът
Днешните картофи произхождат от сортове, които навремето са били диворастящи в региона на Андите. Едва от 300 години картофът се отглежда масово в Европа. В страни като Германия или Ирландия той е основен хранителен продукт. Най-големите производители на картофи са Китай, Индия и Русия.
Снимка: picture-alliance/dpa/J.Büttner
Захарта
Източна Азия е родината на захарната тръстика. Тази култура е позната на хората от поне 2 500 години. Основната страна-производителка днес е Бразилия. На световния пазар захарта от захарна тръстика е по-евтина от захарта, която се произвежда от европейското захарно цвекло.
Снимка: picture-alliance/RiKa
Кафето
Родината на кафето е Етиопия. Близо 25 милиона земеделци по целия свят се препитават от отглеждането на кафе. Над 800 000 дребни производители са обединени в кооперативи, с чиято помощ постигат по-добри цени при продажбата на суровото кафе.
Снимка: picture-alliance/dpa/N.Armer
Чаят
Чаят произхожда от Китай и е след водата най-често консумираната напитка. Всяка секунда в света се изпиват над 15 000 чаши чай. В Англия чаят е национална напитка, а някои от бившите британски колонии, като например Кения, Индия и Шри Ланка, са най-големите производителки на чай в света.
Снимка: DW/Prabhakar
Какаото
Ацтеките използвали какаовите зърна като разплащателно средство, но също така за жертвоприношения и за приготовлението на една невероятно вкусна напитка. В наши дни какаото се използва за производството на шоколад и какаови напитки. То вирее най-добре в зоните около екватора. Колебанията в цените на какаото изправят селските стопани пред огромни предизвикателства.
Снимка: imago/Xinhua
Бананът
Бананът е най-предпочитаният плод в света. Произхожда от Югоизточна Азия, а в германските супермаркети бананите са по-евтини от ябълките местно производство. Най-големите страни-производителки се намират в Латинска Америка и в Карибския регион. Условията на труд в тамошните плантации са в повечето случаи крайно лоши. Здравето на работниците е застрашено и от прекомерната употреба на пестициди.
Снимка: Transfair
9 снимки1 | 9
На масата: истини и заблуди
Какво да ядем и да пием? Вече съвсем се объркахме. Една храна днес минава за много полезна, утре обаче може да се окаже опасна за здравето. Друго днес е отрова, а утре - еликсир. Предлагаме Ви помощ.
Снимка: Fotolia/ecobo
Лошият кумарин
Канелата все пак е вредна! Кумаринът, едно от веществата в нея, може да увреди бъбреците и черния дроб. Така че: имайте едно наум!
Снимка: picture-alliance/dpa
Лошата слава на кафето
"Кафето причинява рак", "Кафето уврежда нервите", "Кафето дехидратира тялото" - присъдата отдавна влезе в сила: кафето е вредно за Вашето здраве. Така се твърдеше дълго време. Но днес знаем, че кафето съвсем не е чак толкова опасно. Точно обратното дори: учени смятат, че кафените зърна могат да предотвратят някои ракови заболявания.
Снимка: picture-alliance/dpa/T. Hase
In vino veritas?
Алкохолът е вреден - това е факт, но в същото време се знае, че виното съдържа някои фантастични молекули, които са особено полезни: ресвератрол и антоциани, например. И какво сега? Да пием ли вино или да не пием? Продължителните изследвания върху доброволци дават отговор на този въпрос: чаша вино дневно е съвсем в реда на нещата. Но не повече!
Снимка: Fotolia/charis101
Маслото срещу маргарина
Стойте далеч от маслото! Това съветват борците срещу холестерола. И препоръчват маргарин. Вярно, този заместител съдържа по-малко наситени мазнини, в сравнение с маслото. Но имайте едно наум, че и маргаринът не е непременно здравословен. Той не е естествен продукт. Да го кажем направо - това си е химия, забъркана в лабораториите на хранително-вкусовата промишленост.
Снимка: picture-alliance/dpa
Овкусени боклуци
Глутамат - не и не! Овкусителят се смята за опасен. Но не толкова заради способността му да прави вкусни нискокачествени храни като чипса и готовите супи, колкото заради предположението на някои учени, че глутаматът може да предизвика така наречения "Синдром на китайския ресторант”: потене, тремор и изтръпвания. Дали? Досега нито едно сериозно изследване не го е доказало.
Снимка: etiennevoss - Fotolia
Дълбоко замразени аргументи
Mного хора избягват дълбоко замразени храни. В тях уж имало по-малко витамини, отколкото в пресните. А всъщност е точно обратното. Заради шоковото замразяване, зеленчуците в тези храни са много по-богати на витамини, отколкото пресните продукти в магазините, навъртели понякога стотици километри.
Снимка: PhotoSG - Fotolia
Чудодейните Омега-3
Сигурно и Вие сте чували, че мастните киселини Омега-3 предпазват от какви ли не болести: рак, сърдечни и сърдечно-съдови заболявания, проблеми с концентрацията, депресии. Здравни експерти ни съветват да приемаме всеки ден Омега-3. И наистина: доказан факт е, че тези мастни киселини са особено полезни за някои функции на метаболизма. Но все пак: нека не вярваме в чудеса.
Снимка: Fotolia/Printemps
Витамините и науката
Витамините са жизненонеобходими. Но налага ли се да ги пием постоянно, за да бъдем по-здрави? От деца знаем, че витамин С предпазва от какви ли не болести. Науката обаче все още не го е доказала еднозначно. Появиха се дори подозрения, че прекомерната употреба на витамини вреди на организма. Какво ли ще кажат учените утре?
Снимка: Fotolia/cut
Струва ли си да купуваме био-храни?
Ако храната ни действително е пълна с толкова много химия, както масово се смята, биологичните продукти са единственият ни шанс да се храним що-годе здравословно. Тях не ги пръскат с вредни вещества, не ги торят с изкуствени торове. Изследвания показват обаче, че био-продуктите не са нито по-хранителни, нито по-полезни за здравето. Е, но пък са по-скъпи.
Снимка: Robert Kneschke/Fotolia
Златната среда
В обобщение: да, изключително важно е да се живее здравословно. Статистиката е безпощадна: пушенето, алкохолът, наднорменото тегло и обездвижването са безмилостни убийци. Глупаво е обаче да величаем или да проклинаме отделни храни. Златното сечение минава винаги през умерената употреба и добрия баланс. Така че: да Ви е сладко и наздраве!