До ранни зори празнуваха поддръжниците на Марк Рюте. След напрегнато очакване стана ясно, че Народната партия за свобода и демокрация на досегашния премиер Рюте печели 41 депутатски мандата на парламентарните избори в Холандия. "Нашата партия никога не е била толкова силна. Това е невероятна подкрепа за мен и моята програма", заяви Рюте след победата.

За първи път в два последователни парламентарни вота дяснолибералната партия става първа политическа сила в Холандия. Изборните резултати дават основание да се смята, че страната ще продължи своя курс на икономии, и че на европейско равнище ще остане сред най-верните съюзници на Германия: "Избирателите ясно дадоха своя вот в полза на бюджетната дисциплина и спазването на приетата в ЕС 3-процентна граница за новите дългове", заяви досегашният външен министър Ури Розентал. Германската канцлерка Меркел, следователно, няма защо да се безпокои от евентуална бъдеща съпротива от страна на Хага.

Плановете на Вилдерс удариха на камък

Десният популист Герт Вилдерс получи истинска плесница на тези избори. В сравнение с 2010 година неговата Партия на свободата загуби девет депутатски места. Призивите на Вилдерс за напускане на ЕС явно не се харесаха на избирателите. Всички демократични партии приветстваха провала на Партията на свободата. Всъщност именно тя предизвика и новите избори, защото не искаше да подкрепи малцинственото правителство в политиката му за спасяване на Гърция. Герт Вилдерс призна поражението, но апелира към привържениците си да не се отказват от поетия курс: "През идните години хората ще осъзнаят, че еврото е било огромна грешка. Битката все още не е загубена. Аз се боря, за да защитя хората в Европа", заяви той.

Вторият губещ е социалистът Емиле Рьомер. Само допреди няколко седмици той все още се надяваше на премиерския пост. Неговата партия вървеше добре в социологическите проучвания и през май дори му предричаха общо 38 мандата. През последните седмици обаче социалистите започнаха да губят гласове: "Хората харесват идеите на Рьомер, но не го виждат в ролята на премиер. Те трудно могат да си го представят на европейска сцена, редом с Ангела Меркел или Франсоа Оланд", твърди политологът от Свободния университет в Амстердам Андре Кроуел. За това си има и причини: "Рьомер няма достатъчно опит. Той е локален политик, а и еврокризата не е лъжица за неговата уста", казва Кроуел.

Големите ще трябва да си сътрудничат

В Хага междувременно обсъждат възможните коалиционни модели. Десните либерали и социалдемократите биха могли да съставят общо правителство. Това обаче се счита за твърде невероятно, тъй като този вариант беше изключен от лидерите на партиите още преди изборите.

По всяка вероятност в бъдещото правителство ще влязат някои по-малки партии. Най-големи шансове имат левите либерали от D66, както и християндемократите. Едно обаче е ясно: двете най-силни партии ще са принудени да си сътрудничат, защото в противен случай няма да имат необходимото мнозинство от 75 места в парламента. Много холандски политици вече призоваха лидерите на двете големи партии бързо да съставят действащо правителство. Този призив не е безпочвен: след последните избори през 2010 година минаха четири месеца, докато се състави кабинет.

Автор: Р. Райхщайн, К. Цанев; Редактор: Б. Узунова