На 17-годишна възраст Клаус Фолкман облича първата си униформа и слага на ръката си лента с пречупения кръст. Както повечето свои връстници, става член на Хитлерюгенд, а малко по-късно и на нацистката партия. Пълен е с амбиции, записва се да следва право.

Далеч на изток, в Коломеа, намираща се тогава в Полша, а днес в Украйна, живее еврейското момиче Рута Вермут. И тя мечтае за униформа – гори от нетърпение да се запише в гимназията и гледа с възхищение униформените поли и блузи на гимназистките. Но Рита никога няма да облече гимназиалната униформа.

Началото на Втората световна война е и началото на стремителната кариера на Клаус Фолкман. След като преминава през различни важни постове в окупирана Полша той става окръжен управител в град Коломеа. С него там идва и терорът.

Именно в Коломеа се пресичат пътищата на Клаус Фолкман, Рута Вермут и няколко хиляди евреи. Окръжният управител издава забрани – дълги списъци изброяват какво не е позволено на евреите. Задължават ги да предадат своите бижута, злато и скъпи кожени изделия на властите. Всяка съпротива се наказва със смърт.

Забрани и терор

Навсякъде цари глад. Терорът се настанява в Коломеа. По нареждане на Фолкман евреите трябва да носят на ръцете си ленти с еврейската звезда. Плакати призовават населението да избягва евреите, тъй като те били преносители на тиф. Накрая Фолкман подписва и документ, определящ границите на гетото - за повечето евреи в града това е началото на края.

Супа от плевели

Рута Вермут си спомня оградата от бодлива тел. Нейният съгражданин, еврейският аптекар Марцели Найдер, също е трябвало да се засели в гетото. В дневника си той пише, че от тревните площи са изчезнали дори плевелите, тъй като хората варели от тях супа. Няколко пъти на ден по улицата минавала каруца, за да събира труповете.

Започват и масовите акции. Нацистите нахлуват в гетото и ликвидират болните и възрастните. Други са изпратени в концлагер. Между тях е и Рута Вермут, която обаче успява да се спаси, скачайки от товарния вагон.

Марцели Найдер също оцелява. Един поляк го укрива в продължение на месеци под земята, в пълна тъмнина. По време на управлението на Клаус Фолкман е ликвидирано почти цялото останало еврейско население на Коломеа. Част от него е разстреляна в съседното село Шчепаровце, а жертвите са погребани в масови гробове. Хиляди са изпратени в лагера за унищожение Белжец.

На някои изглежда не е допаднало обстоятелството, че междувременно окръжният управител е натрупал богатство – вероятно като е взимал подкупи. В средата на 1942 година той загубва поста си. Но изтребването на евреите продължава. В началото на 1943 година гетото е изцяло ликвидирано.

Принудителен труд и улични хайки

Фолкман служи за кратко във Вермахта, след което отново е назначен за окръжен управител в Лович. И там той е безукорен в изпълнението на служебните си задължения, изпращайки хиляди поляци в трудови лагери. Когато не може да изпълни поставената норма, устройва улични хайки за лов на трудоспособни.

Докато Фолкман управлява, сеейки терор, Рута Вермут е принудена да се укрива. Накрая изпращат и нея на принудителен труд в Германия, където я заварва и краят на войната. Марцели Найдер също напуска най-сетне скривалището си и отново вижда дневна светлина.

Втори живот

Идва ред на Клаус Фолкман да бяга. Малко след края на войната в Западна Германия се появява талантлив журналист на име Петер Грубе, който защитава демокрацията и човешките права и се бори срещу потисничеството. Грубе работи за най-реномираните вестникарски издания в Германия, а през 1963 година започва и кариерата му в списание „Щерн“ – най-голямото по онова време седмично списание във ФРГ. Никой не обръща внимание на факта, че в този момент срещу него се води съдебно разследване за извършени нацистки престъпления.

„Беше репортер, постоянно на път, занимаваше се с външна политика“, разказва бивш негов колега от „Щерн“. Все го теглело към далечни земи. „Може би затова – пояснявал Грубе – защото в Германия при Хитлер бяхме като затворници.“

"Обикновен ефрейтор"

В редакцията на „Щерн“ Грубе споделя възгледите на левите журналисти, които се борят срещу премълчаването на престъпленията от близкото минало. „Слава богу, че тогава бях само обикновен ефрейтор“, често казва Грубе, но при всяко новоразкрито от „Щерн“ нацистко престъпление, задава въпроса: „Как се добрахте до тази информация?“

Грубе е популярен сред колегите си, сърдечен и очарователен. През 80-те години снима документални филми, прави радиопредавания, пише репортажи и книги, най-вече за „третия свят“. Но не се ограничава само с думи – развива активност, събира средства, организира дарения и благотворителни мероприятия, например за сираци и слепи хора. 

Грубе е словоохотлив. Но само за едно не говори никога – за миналото си, спомня си негов добър познат. Без намесата на Филип Маусхарт така и е щял да си остане в спомените на близките и колегите си като защитник на онеправданите.

Маусхарт, журналист от берлинския ежедневник "taz", научава за миналото на Грубе/Фолкман от един свой колега от ГДР. В продължение на 8 години той работи по темата, чете документи, търси свидетели. „Нямаше да постъпя така, ако Грубе ми беше казал, че е станал истински демократ, защото в миналото е бил нацист, сам е участвал в геноцид и затова сега се бори срещу това явление", казва Маусхарт.

Разобличаването

Но Грубе мълчи по този въпрос. Вместо това обяснява на журналиста, че е променил името си заради литературната си кариера. Документите, събрани от германския Център за разследване на нацистките престъпления, убеждават Маусхарт, че Фолкман е участвал активно в ликвидирането на евреи. И той решава да го разобличи.

„Всички говореха само за това“, разказва дъщерята на Грубе. „Страхливец и безсрамен лъжец.“ Тя тръгва по следите на бащината версия – среща се с роднини и историци, разследва в Яд Вашем, посещава Полша и Украйна, близо до Коломеа. И прекъсва всякаква връзка с баща си. Приятелите му също са потресени и се отричат от него. А Грубе продължава да мълчи за миналото си, твърди, че това е негова частна работа.

Съвсем обичайна за Германия история

Фолкман/Грубе отрича обвиненията и дори настоява, че е спасявал евреи. Но разследването срещу него, започнало още през 1963 година, говори друго – заподозрян е, че е участвал в ликвидирането на десетки хиляди евреи. Обвиняват го, че сам е застрелял двама евреи, а 30 други са арестувани от Гестапо по негова инициатива и разстреляни. Когато го разпитват, Грубе не си спомня нищо. През 1969 година съдебното разследване е прекратено, а опитът да бъде подновено в средата на 90-те години се проваля.

Петер Грубе се чувства реабилитиран. Би казал, че животът му представлява история, съвсем обичайна за Германия. Но в края на живота си се чувства самотен. Оплаква се, че никой не желае да говори с него. А всъщност не иска да говори самият той. Или поне не за Клаус Фолкман.

Този текст е от серията репортажи „Вина без изкупление“ – един проект на ДВ-Полски заедно със сайтовете Interia и Wirtualna Polska.