Германия вчера се поклони пред паметта на девет души, загинали заради това, че са по-различни. Тъмни коси и чуждестранен акцент в този случай са били достатъчно основание за физическото им ликвидиране. Прояви на расизъм и ксенофобия в Европа има колкото щеш. Френският министър на вътрешните работи Клод Геан наскоро заяви, че "не всички култури са равностойни".

Геан, който на всичкото отгоре отговаря и за въпросите на имиграцията, дори вижда пряка връзка между имиграцията и престъпността. Холандският десен популист Герт Вилдерс пък прави "преброяване" на комплексирани от чуждото присъствие холандци, призовавайки ги да правят доноси срещу българи, румънци и други източноевропейци, които нарушавали реда и дисциплината.

Все "другите" са виновни?

В Източна Европа на свой ред търсят корена на почти всички беди в тамошните имигранти и малцинства. В Чехия градят стени срещу ромите и им предлагат да се изселят доброволно, в България ги изтласкват от общите училища, а насилията на млади скинари често минават за "дребно хулиганство", вместо за ксенофобия и расизъм, каквито са всъщност. Едва сега в България се стигна и до първото съдебно дело срещу подобни прояви.

Българската общественост доста безкритично приема всякакви прояви на дискриминация срещу чужденци, особено чернокожи. Съдбата на имигранти от дома в Бусманци интересува предимно правозащитници и чужди медии. В България се радват на "чернилки" единствено, докато ритат топка и то ако го умеят добре, но по принцип ги имат за по-нисши. Обект на дискриминация обаче са не само чужденци, а и хората с недъзи, социално-слабите или онези с различна сексуална ориентация. Както писа един български вестник: "Не обичаме имигранти и лесбийки". Кратко, ясно и примитивно.

Във времена на криза като сегашната, съзнанието за статус в обществото играе важна защитна роля. Онези, които ги е страх от "изпадане" - от това, че утре и самите те могат да се окажат безполезни и ненужни, са склонни да си търсят отдушник за сметка на по-слабите или по-беззащитните. Самият факт, че има някой по-долу в обществената йерархия се превръща в "успокоително хапче" за социални страхове и комплекси. Апатията на заобикалящите хора позволява подобна бруталност.

Висшето образование не винаги е сигурна преграда срещу подобен ежедневен расизъм. Книгата на Тило Сарацин "Германия се самоунищожава", в който той обяви мюсюлманите за крайно примитивни и реакционни хора, стана бестселър и сред образованите. Популистки настроени политици обичат да "гъделичкат" ксенофобията на масовия германски бюргер, за да доят избирателски гласове. Хорст Зеехофер от ХСС заяви през миналата година, че ще се бори срещу "превземането на германските социални системи от чужди пришълци до... последен патрон".

Докъде води подобна реторика, става все по-ясно: Проучване на фондация Фридрих Еберт от 2010 година сочи, че близо една трета от германците са убедени, че "в страната има прекалено много чужденци".

Чужденецът - всичко друго, но не и човек

Неслучайно започнах с шокиращите убийства от Германия. Потресаващото в тях е това, че полицията в продължение на години търси извършителите на убийствата къде ли не, включително и сред самите имигранти, само не и там, където са в действителност - сред крайнодесните, неонацистки среди.

Очевидно неслучайно е и скандалното словосъчетание: "дюнерджийски убийства". Точно то вади наяве бездушието на едно общество, в което чужденецът е само "дюнер", "жабар", "пица" или нещо друго, но не и човек. Езикът издава мисленето, а и мотивите за действията. Езикът е и мерило за дехуманизацията на обществото, в което на човека все повече се гледа като на "икономическа стойност", която подлежи на обезценяване.

Дали едно общество е хуманно зависи предимно от това дали равноправно третира всички свои членове - независимо колко високо или ниско се намират в обществената йерархия. Онези, които се опитват да "разтърсват хуманните фундаменти на обществото", според канцлерката Меркел, не бива да се радват на никаква толерантност. Те са срамно петно за всяко общество.

Автор: Бистра Узунова, Редактор: Емилиян Лилов