Ако САЩ не бяха навлезли с войските си в Ирак, жертвите от Багдад и Кербала щяха да са живи. Това е вярно, но оправдано ли е по тази причина Вашингтон да бъде обвиняван за терористичните удари? Със сигурност - не. Именно това вероятно става все по-ясно и на онези иракчани, които първоначално обвиняваха САЩ за засилването на терористичните действия. Това им поведение беше резлутат на ярост, скръб и отчаяние - все чувства, които не се подвластни на логиката и разума. Но именно логиката и разума сочат на всички- не само на иракчаните - че кървавите деяния като вчерашните атентати в Багдад и Кербала или като предишните в Ербил- са част от една перфидна концепция: убиват се хора за да се посее напрежение и неспокойствие, така че да има още повече жертви. Това вече няма нищо общо със съпротивата срещу един окупационен режим , това си е чист терор. Иракчаните вероятно възприемат като чиста подигравка твърденията на някои, че ставало дума за"легитимен акт на съпротива". След повече от 30 години диктатура и близо една година след войната иракчаните действително са заслужили да бъдат оставени на спокойствие от подобни самозвани "спасители на човечеството", които в действителност са водени от свои лични дребни сметки за власт. На иракчаните в момента не може да се завижда. Те обаче са силен народ, който от една страна се държи на необходимата дистанция от американските окупатори, за да не изпадне в пълна зависимост от тях, от друга обаче оказва съпротива и срещу опитите на религиозно-консервативни и радикални групировки да вземат надмощие в борбата за власт. Проектът за временна иракска конституция във всеки случай е образцов в много отношения. Поради всичко това има място за надежда, че иракчаните сами ще се справят с терора или поне с онзи, който произлиза от техните собствени среди. В крайна сметка на иракския народ е ясно, че мирното съжителство между всички народностни и религиозни групи е важно и нужно за всички. Иракчаните знаят също, че терористите се опитват да осуетят именно това мирно съжителство,защото кървавият им "бизнес" може да се развива само в условията на хаос. В бъдеще иракският народ ще трябва още по-засилено да се концентрира над същинската си задача - създаването на свободен и демократичен ред за всички. Тук става дума не за демокрация по благоволението и модела на Вашингтон, а за държава, която да осигури на всички свои граждани еднакви свободи и права. В подобна държава няма място за терористи, защото тяхното време е отминало, така както отмина времето и на Садам.
Американците и техните коалиционни партньори ще могат все по-малко да помагат в тази връзка. Тези задачи трябва да бъдат поети от самия иракски народ. Затова американската окупация трябва постепенно да отспъпи мястото си като предаде властта в ръцете на иракчаните. Вашингтон заявява, че желаел тъкмо това. Делата са единствената възможно мярка за оценка.