Вода в Германия не липсва. Годишно в страната се изразходват 80 милиарда кубични метра вода от собствени източници. Но точно толкова се внасят отвън. Тази вода не тече по тръби, а е "виртуална", защото се крие във вносните стоки. Доротеа Аугуст от сектора за сладки води към природозащитната организация WWF обяснява:

"С вносните хранителни продукти се внася и голямо количество вода, т. нар. "виртуална вода", която се изразходва по време на производството на тези продукти. Тази вода идва от бедни на вода региони, където се произвеждат продукти за германския пазар."

Откъде идва виртуалната вода?

Бразилия, Кот д'Ивоар и Франция са най-големите износители на вода за Германия. От Бразилия Федералната република внася годишно по 5,7 милиарда кубика виртуална вода. Тя се съдържа предимно в зърната кафе, соята и месото. От Турция в Германия идват на година по около 2 милиарда кубика вода, които се съдържат в памука, ядките и гроздето. Подобни количества вода в подобни продукти се внасят и от Испания. Един вносен продукт, който е сравнително незначителен за Германия, често е причина за екологичното обременяване на страната, от която идва. Доротеа Аугуст дава като пример отглеждането на зелен фасул в Кения, за което се използва вода от реката Мара.

"Водата от река Мара е необходима за копитните животни в района. Често се стига до недостиг на вода за животните, защото е била източена за отглеждането на зеления фасул на ниви 80 километра по на север. Така излагаме на опасност големи екологични системи."

В случая се препоръчва ползването на алтернативни методи за отглеждането на растенията, например, капковото напояване, при което само корените се напояват с вода. Друг вариант би било съхранението на дъждовна вода в цистерни и подземни хранилища.

И Западът носи отговорност

За правилната употреба на "виртуалната вода" са отговорни и западноевропейските страни-вносителки. Текстилни концерни като Адидас трябва да се интересуват откъде идва памукът, който се обработва за стоките им, казва Мартин Гайгер, управител на сектора за сладки води към организацията WWF, Германия:

"Ако концерните видят, че регионът, откъдето получават памук, е застрашен от недостиг на вода и в един момент няма да може да произвежда памук, то те трябва навреме да се замислят откъде другаде биха могли да получават суровината. Или пък биха могли да помогнат на тези региони, за да може производството на памук да е по-ефикасно и да се използват по-малко вода и пестициди."

Германия също изнася виртуална вода с автомобилите и машините собствено производсто. Но това почти не се забелязва. Защото, първо: използването на вода в индустрията през последните години силно намаля, и второ: в страната има достатъчно вода.