“Президент и премиер отново кръстосаха шпаги. Първанов и Борисов си размениха по няколко откоса в словесна престрелка.” Из новините на в. “Стандарт”

“Двайсет години след десети ноември” бе темата, която наравно с грипния вирус почти параноично завладя обществото и медиите. Естествено, изказаха се твърде противоречиви обобщения и промяната, която някога посрещнахме с възторжена и неповторима енергия, с препълнени площади и одързостени думи, днес мнозина презрително наричат “дворцов преврат”.

Неизкоренимо безочие

Рециклираните муцуни от каймака на бившата Държавна сигурност премъдро ни обясняват от всички телевизионни екрани какво се е случило с живота ни, извадени от нафталина обикновени доносници размахват пръст като морален ориентир, бивши и настоящи емблематични фигури на политическата посредственост припознават собствените си провали като чужди.

Вирусът на безочието и късопаметството, граничещо с амнезия, се оказва твърде жилав и неизкореним, поваля душите и съзнанията, протича с тежки апатии и разяждащи ожесточения, съсипва обществената имунна система и точно за него не се предвижда и миг ваканция. Можем да го обозначим и като вирусът на похабената свобода.

Неопиянителна анархия

Двайсет години след десети ноември си оставаме във видимата, но вече неопиянителна анархия на масовата бедност и тягостна всекидневна несигурност, в сюжета на ченгетата и чалгата, в словоблудството на жълто-кафявата преса, в евтинията на политическото токшоу. Знаците и паметниците на похабената свобода стърчат навсякъде в хаоса, отломки от ценности и планини от боклук са пейзажи вън и вътре в нас.

Двайсет години върху всяка политическа партия и всяко правителство падат тежките съмнения за кражби в неназовими размери и чудовищна в метастазите си корупция, затова и не остават неомърсени личности и значими политически фигури, властта употребява и злоупотребява безмилостно всекиго. Така се разгубват и авторитетите, омаскарява се и експертното можене, погубва се и малката натрупана управленска опитност, невъзстановимо се попиляват човешки ресурси.

Изборът като подарък

Разбира се, двайсет години по-късно неповалените от вируса на новия грип и недоунищожени от вируса на похабената свобода българи знаят колко безценен подарък получиха на 10 ноември, заслужен от едни и незаслужен от други, той отвори границите и света, разтърси из основи цензурата на идеологията, отмести чугунените глави и шаячните правди от пътя, за да го разчисти за предприемчивостта и въображението, за личностната реализация и гражданското осъществяване. 10 ноември облъхна умовете, освети потрупаната в лъжи история и все пак ни даде право на избор.

Съвсем друг е въпросът, че президентът и премиерът на европейска България избират да водят словесните престрелки на Варлаам Копринарката и Иван Селямсъзът от знаменитата Вазова повест “Чичовци”, публикувана преди 125 години, и така ни честитят и похабената, и неугасващата свобода.