В Сараево замърсяването на въздуха с фин прах е най-високото в Европа - средно 117 микрограма на кубичен метър при разрешени 40 микрограма. По-ниски, но много над средното равнище нива на замърсяване се наблюдават в Тетово, Пловдив и Тимишоара, сочат данните на Световната здравна организация.

Прахът се трупа от всички посоки

"През зимата концентрацията на фин прах нараства особено много - до степен да застраши здравето на населението", казва експертът Мартин Тайс, натоварен с контрола на въздуха в Сараево. Както доказват изследванията на Световната здравна организация, високата концентрация на фин прах увеличава риска от заболявания на дихателните пътища и сърдечно-съдовата система.

Основна причина за замърсяването на въздуха в Сараево са остарелите отоплителни съоръжения, както и бедността, обяснява Тайс. "Хората се отопляват с каквото намерят - най-често с въглища и дърва, но понякога използват и стари автомобилни гуми". Друг голям враг на въздуха е остарелият автомобилен парк: средната възраст на колите в Сарево е между 15 и 18 години. Има и още нещо - градът се намира в котловина, в която няма силни въздушни течения, посочва експертът по контрол на въздуха.

Природата - жертва на промишлеността

Пред същите проблеми е изправена и Македония. През декември 2012 година в някои градове на страната са измерени до 1 000 микрограма фин прах на кубичен метър.

"Остарелите производствени мощности, нискокачествените горива за отоплителните централи, транспортът - нищо при нас не е наред, в ход е само една дива урбанизация", оплаква се Драган Георгиев от Националния здравен институт в Скопие. Властите игнорират действащия закон за опазване на околната среда, за да стимулират промишлеността. "В цяла Македония производствените мощности не отговарят на европейските стандарти", твърди Георгиев.

В Германия са предприети редица мерки за изпълнение на европейската директива за чистота на въздуха, посочва Марсел Лангнер от федералното министерство на екологията. Производствените съоръжения задължително трябва да бъдат снабдени с филтри срещу фините прахови частици - мярка, която се стимулира по данъчен път. Повечето електроцентрали са преминали от въглища на газ, а новите автомобили задължително разполагат с катализатори. Освен това в повечето германски градове съществуват и т. нар. "екологични зони", в които автомобилите с високи емисии нямат право да се движат.

Който мърси, да плаща

Адриан Стойка от екологичната организация GIPRO в Тимишоара настоява за въвеждането на конкретни правила и мерки за подобряване на качеството на въздуха, особено в градовете. При това най-добре би било да се използват финансови инструменти - например да бъде въведен данък за тези, които използват машини и техника, замърсяващи въздуха. "Подобен данък би събудил у хората повече чувство за отговорност", смята екологът. Той предполага, че чрез общоевропейски инициативи стандартите за чистота на въздуха могат да бъдат въведени по-лесно и в Румъния.

Подобна инициатива би могла да мотивира и Босна и Херцеговина да промени нещо в екологичната си политика. В момента страната е шампион по замърсяване на въздуха. "Ако Босна и Херцеговина беше член на ЕС, за Сараево щяха да важат същите стандарти, каквито важат в Германия. А Европейският съюз би имал правото да налага глоби, ако страната не предприема нужните мерки", казва Марсел Лангнер.

Автор: З. Арбутина, К. Цанев; Редактор: Б. Михайлова