Честито на всички българи! Българското министерство на образованието пак увеличи с близо шест хиляди бройките за държавен прием във висшите учебни заведения и с това вместо да поощри качеството им е на път да ги превърне повече в заведения и по-малко в средища на науката.

Всъщност самото министерство няма никаква "заслуга" за това - то просто изпълнява задълженията си, произтичащи от промените в образователния закон от 2007 година. Точно там е записано, че през следващите четири години броят на студентите ще се увеличава с 25 на сто. Точка!

Ако късат на изпитите, късат и от хляба си

Ама това че има демографски срив, че цели класове от езиковите гимназии се изнасят да учат в чужбина, че броят на местата за прием надвишава броя на реално кандидатстващите... всичко това няма значение! Значение имат две неща: първо, спазването на закона - дума да няма, България е правова държава! Второ, тази държава е член на ЕС и е задължена да спазва Лисабонската стратегия за масовизация на образованието с цел постигане на общество на знанието!

Да, ама какво качество на знанието? Според българския министър на образованието увеличената бройка за прием ще увеличи и конкуренцията между университетите. "Когато има повече места, децата имат възможност да отидат в най-добрите университети. Когато местата не са много, отиват там, където има свободни места", разсъждава министърът.

Неизреченото продължение на тази логика би трябвало да гласи: некачествените специалности в непредпочитаните университети ще се самозакрият поради липса на студенти. Колко хубаво! На практика обаче там просто приемат останалите кандидати с нисък бал, които иначе не биха могли да влязат никъде, ако изобщо вече има такива...

Защото по принцип всички влизат и проверяващите университетски преподаватели много внимават да не късат на кандидат-студентските изпити. Та нали издръжката на въпросния университет зависи от броя приети студенти! Късаш ли, означава, че късаш от хляба си. За съжаление тази финансова зависимост между преподаватели и студенти остава до края на следването. С други думи почти всички приети излизат с диплиома за висше образование made in Bulgaria!

Порочна зависимост

Това често води до максимално занижени критерии на преподаването и минимални усилия от страна на студентите. Няма да ги стреснат и завишените от тази есен такси за обучение. Знам за случаи, в които студенти напускат залата, защото преподавателят им говорил на висок стил, който те не разбирали! Ясно е при това положение кой диктува критериите на обучение в някои специалности и защо от лошото реноме на българското висше образование страдат точно онези, които държат на него: качествените преподаватели и студенти - слава богу, въпреки всичко тях все още ги има!

А що се отнася до конкуренцията между университетите, то тя би могла да се гарантира с високите изисквания в хода на обучението и... намалелия брой студенти в края му. Или пък с финансови стимули за ограничен брой елитни университети, спечелили съревнование за изследователски проекти и модерна концепция за обучение. Това може би ще намали отрицателния ефект от сега действащата порочна зависимост между броя студенти и държавната издръжка на българските университети.