За една седмица бяха проведени и широко отразени около пет конференции, кръгли маси и дискусии на тема здравеопазване. Това очевидно не помогна много за правилното разбиране на проблема, та се наложи между две пътувания в чужбина премиерът да открие нова ангиографска лаборатория. Пред неизменно съпътстващите го журналисти той разкри замисъла си така: „Когато слагате етикети, че ние закриваме, унищожаваме, обричаме хората на гибел - това не само че не е вярно, но е и точно обратното”. Тоест, трябваше да се внуши, че смисълът на реформата не е в закриванията, а в откриванията.

Хеликоптери вместо болници

Министърът на здравеопазването, който по принцип всеки ден се опитва да доказва същото, в петък, ядосан от опозицията, обяви от трибуната в парламента, че когато се налага болните, останали без болници, ще бъдат извозвани с хеликоптери. После се оказа, че засега не се знае кой ще кара хеликоптерите, нито къде ще кацат те. И най-вече се оказа, че няма никакви подходящи за целта хеликоптери. Освен това някои медии отбелязаха, че един курс на един хеликоптер може да излезе по-скъпо от едномесечния бюджет на една закрита болница.

Вследствие на това министърът обвини медиите, че са „изкривили” казаното от него. Но дори да не е бил добре разбран и цитиран министърът, е очевидно, че казаното за хеликоптерите е пълна импровизация без покритие. Както за съжаление доста импровизирано изглежда и направеното за болниците напоследък. Без обмислен план и ясна представа за последствията в рамките само на няколко седмици бяха измисляни и натаманявани критерии и изисквания, на които да не могат да отговорят колкото се може повече болници. В движение се появяваха и преправяха практически трудно или направо неприложими идеи за успокояване на местното население - като повсеместните спешни кабинети с високоплатени дежурства или възможното преобразуване на болниците в други лечебни заведения, но без осигурени за това средства.

Цената на импровизациите

Въобще ставащото в момента създава усещането, че закриването на болници не е част от премислена идея за реформа, а по-скоро средство за постигане на друга цел - спестяване на средства в условията на криза. В края на краищата обаче недомислиците и импровизациите може да излязат по-скъпо. Понеже пораждат недоверие и компрометират самото понятие за реформа.

Нуждата от реформа, разбира се, е безспорна. Както е безспорно, че част от нея трябва да е безкрайно закъснялото оптимизиране на болничната помощ. Проблемите обаче далеч не са само в малките болници, защото положението с големите не е много по-добро. А и продължава да липсва отговор на основния въпрос, който си задават хората и в малките, и в големите градове: какво изобщо им осигуряват плащаните от тях здравни осигуровки?

Безкръвни операции - безболезнени реформи

Казват, че премиерът имал способността да намира достъпни, простонародни обяснения на сложни въпроси. "Който го е страх от кръв, ще може да се подложи на безкръвна операция”, обясни той медицинските нововъведения, за да подскаже, че раздялата със старото не е толкова болезнена. С новата апаратура освен това щял да се прави „разрез в размер на 1.5 милиметра, вместо старите операции, при които като ярета ги режеха по средата".

Подобни афоризми обаче не могат да заместят липсата на премислена цялостна концепция. Те само превръщат така наречените реформи в не много смешен виц.