Веднага трябва да кажем, че тези взривове бяха заложени от българското управление и не можем да търсим вината в друг, освен в себе си. Така, обаче не мисли министър Гагаузов, който изрази недоумение от решението да ни спрат около 700 000 млн. евро, както и да отнемат акредитацията на две български агенции, едната в неговото ведомство, а другата в това на Орешарски. В интервю за столичен вестник той искрено се чудеше защо се е стигнало до там след като служителите му работили денонощно. По същия начин Гагаузов не можеше да разбере какво нередно има в това човек да даде държавна поръчка на брат си и то на стойност 120 млн. лева. Разбира се, тук може да говорим за невменяемост само по отношение на волята, а не на интелекта. Господин Гагаузов не е глупав, макар, че се опитва да се направи на такъв и знае много добре защо са спрели акредитацията на подопечната му агенция. Знаел е и много добре кого назначава за шеф на мегаструктурата, управляваща пътното строителство. Знаел е и какво прави този човек с огромните средства, предназначени за строеж на пътища. Впрочем в края на мандата на тройната коалиция България продължава да е с катастрофална инфраструктура. Искам да кажа, че упоритият отказ от страна на министъра и колегите му да следват европейските правила им докара звучния шамар от Брюксел.

И тук идва по-сериозният въпрос за липсата на алтернатива

След такъв скандал всяка нормална опозиция би взела властта без особени усилия. В България липсата на алтернатива накара дори Европейската комисия да смекчи тона си, защото и в Брюксел са на ясно, че предсрочните избори няма да променят съществено ситуацията.

Каква да е реакцията на опозицията? Според Бойко Борисов и Волен Сидеров депутатите, които не са в управляващото мнозинство, трябва да напуснат Народното събрание и да излязат на улицата. Столичният

кмет дори им обеща място за палатков лагер в центъра на София. Това завръщане към началото на деветдесетте май не се понрави на останалите опозиционни формации. И този път те предпочетоха ритуала пред пърформанса и заложиха на баналната схема с вот на недоверие с предизвестен край. Не че палатковите изпълнения щяха да са по-добри.

Политиците днес си дават сметка, че няма кой да излезе с тях на улицата

Това между другото е и основната причина Сидеров и Борисов да приканват останалите да излязат. Знаят, че ги поставят в неудобното положение да откажат. От друга страна знаят, че ако го направят сами ще лъсне цялата несъстоятелност на идеята им. Последният опит за национален митинг на обединената опозиция беше катастрофа. Защото тя не е обединена и не е опозиция. Чувството за театър, при който действащите лица само си разменят ролите от време на време, отдавна се превърна в убеждение у повечето българи. Другата идея, която вече споменах, потвърждава това. Вот на недоверие с предизвестен край е любимата дъвка на ДСБ и СДС. Без да постигат конкретни резултати, освен да легитимират довчерашни управляващи като Пламен Панайотов и Николай Свинаров като днешна опозиция. Лошото е, че в очите на мнозинството от българските граждани в България отдавна няма истинска опозиция. Ако това не беше вярно, днес властта нямаше да се търкаля по улицата без да има кой да я вземе и да поведе България напред.