Преговорите с Хърватия за членство в ЕС могат да бъдат приключени през първата половина на 2011, ако Загреб продължи с реформите, се казва в резолюция на ЕП, приета днес (16 февруари). Въпреки това, според депутатите, едно от най-големите предизвикателства може да се окаже скептицизмът на хърватите относно ползите от членството в ЕС.

Колкото по-бързо се извърши присъединяването, толкова по-добре, смятат някои депутати. Бернд Поселт от Християн-социалния съюз казва: "Все пак изхождам от това, че до края на 2012-та година присъединяването ще стане възможно, ако съответните държави изпълнят задълженията си".

Къде аргументите тежат повече?

Същевременно не става дума за никакви привилегии в случая с Хърватия - трябва да се изпълнят изискванията, което не е толкова лесно. Някои депутати се опасяват, че усилията на кандидатстващите за членство могат да отслабнат, ако бъде назована конкретна дата за присъединяването. Представителят на германските либерали Александър граф Ламбсдорф казва:

"Щом една страна влезе в Общността, възможностите за влияние на Европейския съюз стават много ограничени. Много повече влияние може да се окаже на кандидатстващите за членство. Да вземем за пример унгарския медиен закон - дискусията, която цели да накара Унгария да го промени, е много тежка и мъчителна. Унгария е член на Европейския съюз. Докато в Хърватия, която още чака за членство, аргументите ни имат повече тежест."

Критиците казват, че България и Румъния са били приети твърде бързо в Европейския съюз - грешка, от която Общността трябва да се поучи. Сега на двете страни се отказва присъединяването към Шенгенската зона в стремежа да се форсират мерките за борба срещу корупцията.

В присъединителните преговори с Хърватия има все още и някои открити въпроси. Правните реформи не са приключили, корупцията продължава да е проблем, казва Ламбсдорф. Освен това Европейската комисия държи на сътрудничеството на Хърватия с Хагския трибунал - става дума за предаването на военпрестъпниците от времената на балканските войни. Остава и въпросът за корабостроителниците, които Хърватия поддържа само благодарение на значителните субсидии - още нещо, в което Комисията се вглежда доста внимателно. С други думи - има още работа.

Кандидатите имат нужда от перспектива

И евродепутатът-социалдемократ Волфганг Крайсл-Дьорфлер не изключва вероятността Хърватия да не успее да удовлетвори всички критерии за членството. Въпреки това той е за приключване на преговорите до средата на тази година: "Преговаряме от октомври 2005-та, като през това време бе постигнато много. Страните-кандидатки имат нужда от перспектива. Решаващото е да бъдат изпълнени важните условия."

След края на преговорите се очаква и одобрение от Европейския съвет и парламента. Следва ратифицирането в отделните държави-членки, което може да трае между една и две години.