25-годишният готвач едва ли си е представял, че пишейки коментар в интернет всъщност се вкарва в голяма беля. В отговор на един апел за дарения в полза на бежанците, младежът изфабрикувал следното дълбокомислено съобщение: „За тия тунеядци съм приготвил една газова бутилка и една ръчна граната. Доставката е безплатна.”

Съдът в германския град Пасау прецени, че този постинг е заплаха с насилие и осъди готвача на глоба от 7500 евро. Съдиите му признаха смекчаващо вината обстоятелство, доколкото злополучният коментатор искрено се разкая и заяви в съдебната зала: „Извинявам се. Сторих голяма глупост. Никога повече няма да постъпвам така.”

През последните месеци тонът в бурните дебати около бежанците рязко се изостри. Особено в социалните мрежи расистите все по-често надигат глас. Разбира се, не всеки расистки коментар е престъпление. Юристът Удо Фетер обяснява: „Подбуждане към етническа омраза има тогава, когато, например, се призовава към насилие над етнически или национални групи. Или пък когато грубо се накърнява личното достойнство на отделни хора.” Става дума за случаите, когато подобни изявления са направени публично – примерно във Фейсбук.

Дори когато всички тези условия са изпълнени, правосъдието не се самосезира, за да преследва езика на омразата в мрежата. Фетер обяснява, че не е чувал да има служебно разпореждане да се следи в интернет за език на омразата, пък и прокуратурата не разполага със съответните ресурси. Но полицията е длъжна да приема жалби за такива случаи.

"Щеше да е по-добре с огнепръскачка"

Блогът „Бисери от Фрайтал” събира расистки и ксенофобски коментари от социалните мрежи и ги публикува за назидание, като често пъти добавя истинското име и дори местоработата на авторите, както и линкове към съответните профили във Фейсбук. Австрийските блогъри от групата „Гадни копилета” (по едноименния филм на Куентин Тарантино) следят за постинги, насъскващи към омраза, и подават жалби в полицията. Те публикуваха историята със злополучния стажант в заводите на „Порше”, уволнен заради коментар под снимка от празненство на местната доброволна пожарна команда в австрийския град Фелденкирхен. В един много горещ ден, пожарникарите решили да поразхладят малко с вода присъстващите и така напръскали включително деца от един приют за бежанци. Под една от снимките с мокро до кости и много щастливо от това сирийско момиченце 17-годишният стажант написал: „Огнепръскачка щеше да свърши по-добра работа.” Работодателите от „Порше” веднага изгониха злополучния си стажант, а говорител на фирмата увери пред медиите, че „Порше” отхвърля всякакви форми на ксенофобия и език на омразата.

Администраторът на групата „Гадни копилета” обяснява, че заедно с колегите си следят форумите, правят скрин-шотове на постингите и сигнализират службите за сигурност.

На позорния стълб

Добре, но къде минава границата между желанието да се помогне на правосъдието, от една страна, и доносничеството, от друга? „Ако сигналите наистина насочват към случаи на противозаконно насъскване и език на омразата – това е напълно в реда на нещата. Защото полицията и прокуратурата не могат сами да следят всичко това” – обяснява юристът Кристиан Золмеке. „Разбира се, всичко това не бива и да се превръща в нещо като „позорен стълб”.”

Неговият колега Удо Фетер също предупреждава, че не бива да се отива и в другата крайност. Защото може да се окаже, че чрез такива сигнали до правоприлагащите органи една или друга групичка просто се опитва да запуши устата на свои политически противници в интернет. И с това създава маса работа на и без друго претоварената съдебна система.

С две думи: търси се квадратурата на кръга. Защото е очевидно, че интернет не бива да се превръща в лоно на расизма и езика на омразата.