Оксиморонът е стилистична фигура, свързваща логически изключващи се противоположности. Като например формулировката "германска дипломация". Споменаването и в Брюксел или Лондон винаги предизвиква смях в залата. За това си има причини, и една от тях трябва да търсим в ширещото се предубеждение за недипломатичния германец. Работата е в това, че за него (предубеждението) лесно се намират примери от реалния свят. А те често раждат и анектодите, които изобщо не липсват по отношение на германската дипломатичност. За щастие канцлерката Меркел се опомни навреме и направи завой по въпроса за бюджетния комисар за Гърция.

Проблемът обаче си остава. Зад нелепото предложение стои една оправдана тревога. Какво ще правим, ако ние продължим да плащаме, а Гърция не изпълнява програмата за икономиии? Сигурно не е случайна последователността на следните две събития - отпускането на поредния транш от спешните помощи за Гърция и предстоящите парламентарни избори в страната. Ако опозицията в Атина, както се предполага, спечели изборите, тогава е твърде вероятно, Гърция да не изпълни програмата за икономии. Тогава какво?

Няма кой да ти каже

По-лесен изглежда въпросът, какво може да се направи в момента. Два са вариантите: или незабавно да бъде прекратено даването на повече пари на Гърция, или тя да бъде изгонена от еврозоната. Има и вариация: на гърците да им се дадат накуп толкова пари, че проблемите им да се разрешат от раз!

И двата варианта са политически и икономически рисковано начинание. В първия случай съществува опасност, от този ход да пострада напр. Португалия. А втората опция е прекалено скъпа. Европейските правителства ще се сдобият с допълнително бреме, изразяващо се в далеч по-големи суми, за които сега се преговаря в Атина. И още нещо - ако хипотетичният бюджетен комисар получи право да нахлуе в Атина и да коригира гръцкия бюджет, а след това да стори същото и в Берлин, то отгатнете, чий парламент и чий Конституционен съд ще вдигнат олелия до небето?