Напоследък все по-често се сблъскваме с фалшиви новини. Това е новата пропаганда, която функционира така: мрежа от анонимни ретранслатори захранват жадните за възмущения социални медии, препращайки и усилвайки една небивалица докато източникът постепенно се замъгли. Днес все повече сайтове отразяват не факти, а изказвания на други медии, които при това не са други, а част от същата мрежа, само че със замъглена собственост. Вече дори могат да бъдат закупени дигитални роботи, които да рейтват, лайкват, препращат, а и да пишат мнения по дадена схема. Няколко хиляди интеракции струват около десетина долара месечно. А ефектът може да бъде унищожителен.

Лъжата като индустрия

Да вземем популисткото "Движение 5 звезди" на Бепе Грило, което току-що събори правителството в Италия. То е свързано с мрежа от подобни информационни сайтове. Те генерират псевдоновини, които после позволяват на Грило да се пени на митингите си.  Видяхме подобна мошеническа мобилизация и по време на предизборната кампания в САЩ, където се препращаше лъжата, че папата подкрепял Тръмп. Видяхме я и за Брекзита, зад който била и кралица Елизабет II. А помните ли, когато Пеевските медии ретранслираха измислицата на руския "Russia Today", че ЕК щяла да забрани християнството? По-рано щяха да ни забраняват розовия домат, шкембе чорбата... Всеки път под подобни публикации се излива искрено народно възмущение.

Днес лъжата е превърната в индустрия. През 2013 например някой си Колер създаде в САЩ компанията "Дезинфомедия". В интервю пред американската "NPR" той казва, че първоначално го направил, защото искал да иронизира лековерните интернет-потребители и да им създаде критичен рефлекс срещу дезинформацията. Постепенно обаче видял, че особено десните републиканци препращат "новините" му като топъл хляб и той решил да припечели от така отворилата се бизнес възможност. Днес въпросният човек притежава 25 сайта за дезинформация и казва, че печели до 30.000 долара месечно, а рекламодателите се редят на опашки пред офиса му. Негова творба е например слухът, че около семейство Клинтън при мистериозни обстоятелства са умрели 33 човека, всичките имащи някакви противоречия с могъщия демократичен клан.

Впрочем, днес индустрията на лъжата дори се аутсорсва. От къде смятате, че тръгна шеметният слух насред американската кампания, за това, че Мишел Обама е всъщност… мъж? Оказва се, че продуктът е произведен в китното македонско градче Велес, където според журналистическото разследване на BBC до 200 души се изхранват с производство на фикции за глобалните мрежи. Почнали от скука, после се видяло, че в тази работа има хляб.

Можем ли да си върнем контрола върху истината?

Нали си представяте накъде отива хиперсложният съвременен свят, оставен в ръцете на 16-годишни скучаещи младежи? Някак трябва да се спре оглупяването, да се възстанови общественият контрол върху истината, но как?

Както във всички дебати напоследък, най-активни са техноутопистите. Те говорят за някакви филтри, които да верифицират съобщенията, за програми, които мигновено да ви казват кое е вярно и кое не. Работата е там, че докато едните разработват защити, другите ще измислят начини да ги пробиват. И новата измама ще е много по-страшна, защото ще мислим, че сме защитени.

Един етатистки вариант би бил лицензирането на журналистическата професия: лишаване от правоспособност на онзи, който се включва в индустриалното лъжене. Това обаче е доста утопично, защото днес дори не можем да кажем кое е медия и кое не е, кой е журналист и кой - гражданин. А може би националната държава, Европейският съюз, професионалните организации трябва да изградят институции за проверка на фактите, някакви агенции, академии или просто справочни сайтове, където да проверяваме как стоят нещата? Само че фактите са скучни, а небивалици като "Мишел Обама е мъж" забавляват.

Истината сега е някъде там навън, само че ни мързи да я проверим. Да призоваваме гражданите - проверявайте, борете се за истината звучи наивно преди съвременниците ни  да са усетили катастрофата на гърба си. Но докато се въртим в този омагьосан кръг, поне можем да възприемем едно палиативно решение: да въведем регулация, подобна на тази в рекламата. Небивалиците да идват със задължителен етикет: Тази новина е произведена за ваше забавление, не за информация. Моля, консумирайте с мярка!