В това е убеден Еберхард Беренд от германското сдружение за водород и горивни клетки. Той дава за пример автомобилите:

"Вие зареждате водород в течно или в газообразно състояние. В автомобила си имате газова бутилка или резервоар за течно гориво. Газът или течността се впръсква в горивната система, където протича ток"

Горивната клетка превръща водорода в електрическа енергия с КПД до 50 процента

Това е двойно по-голям КПД в сравнение с дизеловата техника. Дотук с теорията, въпреки че двигателният принцип вече функционира успешно в прототипите. Но засега само в прототипите.

"Всички автомобили, които днес виждате струват между 800.000 и един милион евро. Това са автомобили ръчна изработка.

Колите ще поевтинеят, когато ние разполагаме с подходяща инфраструктура и серийно производство

в рамките на 50.000 или 80.000 автомобили. Тогава и водородният автомобил ще бъде по-евтин"

Именно инфраструктурата може де се превърне в препъни-камък. Къде ще зареждат автомобилите, задвижвани с водороден двигател? В Берлин например, където в момента протичат изпитания на автобуси за градския транспорт с водродни двигатели, ими само две газостанции.

Водородът се получава при електролиза. По-простичко казано, държите два кабела във вода и от едната страна излиза водород, а от другата кислород. В химическата индустрия водородът се използва и произвежда най-много.

Понастоящем дори има излишъци от водород

чиито цени могат да бъдат сравнени с цените на бензина или дизела. От енергийна гледна точка обаче водородът ще стане интересен, едва когато може да бъде произвеждан не само в големи количества, но и продължително време. Например чрез използването на излишъците от ветрените генератори или водноелектрическите централи.

Още по време на първата петролна криза в средата на 70-те години започват първите разработки за използването на водорода. Сега

Федералното правителство възнамерява да вложи 500 милиона евро за следващите пет години

в насърчаването на разработката на водордни технологии, главно при автобусите, корабите, автомобилите, но и в домакинствата. ЕС от своя страна представи развойна програма за 470 милиона евро, която приключва през 2017 година.