Под натиска на стремително нарастващите цени на нефта и опасенията от появата на нов фронт в северен Ирак международната общественост гледа много внимателно към Анкара. И се пита – дали оттам наистина в най-скоро време ще се предприеме голяма военна офанзива срещу Кюрдската работническа партия ПКК? Разумът все още разполага с известни шансове.

Които, обаче Турция вече отхвърля – тъй като там страстите са твърде много нажежени, за да могат да се проведат разумни дискусии, търсещи отговора на въпроса дали терорът от страна на ПКК не е резултат от продължителната погрешна политика на Анкара спрямо кюрдите. И никоя европейска държава не би се съгласила да остави силите си за сигурност да бъдат нападнати от терористична организация в съседна страна. Опасността от навлизането на Турция в северен Ирак би трябвало да бъде предотвратена на първо място от Съединените щати, от централното правителство в Багдад, определено да допринесат биха могли и иракските кюрди. Само те биха могли да предизвикат промяна в позицията.

Кюрдската партия ПКК, определяна като терористична организация от Германия, другите европейски държави и Съединените щати, се възползва от години от властовия вакуум в северен Ирак, където разполага с лагери и военни бази. И оттам атакува обекти на турска територия. Все пак поне на правителството в Багдад е ясно, че за Турция е изключително важно да бъде сложен край на терора. Защо иначе ден преди парламентарното решение иракският вицепрезидент Хашеми реши да посети Анкара и да предложи някои инициативи за слагането на край на присъствието на ПКК в северен Ирак.

Решението на Анкара поставя и Вашингтон в много сериозна ситуация. Евентуална военна акция на Турция би имала тежки последици за американското правителство, което вече се провали с концепцията си, насочена към омиротворяването на Ирак. И за да не се взриви бурето с барут в единствения частично спокоен район в Ирак, Съединените щати и до момента избягват самите те да се впуснат срещу ПКК в северните части на страната. А именно такова уверение бе дадено на Турция. При една директна конфронтация турските войски ще се изправят срещу иракско-кюрдските милиционери, обучени и въоръжени от американците.

Но всъщност надали може да се очаква незабавна голяма офанзива на Турция. Външният министър Али Бабаджан ще отпътува най-вероятно в следващите дни за Багдад – където би желал да координира планираната за началото на ноември конференция за Ирак, в която освен съседните държави се предвижда да вземат участие и американската външна министърка Кондълиза Райс, и европейски представители. По този начин международните усилия за мир ще получат още един шанс. Като трябва да се има предвид, че намеренията на Турция наистина са най-сериозни, което се доказва и от факта, че обезпечаването на северен Ирак през турско въздушно пространство вече бе сериозно затруднено.