Войната е жестока и мръсна. Идеята, че съвременните оръжия могат да доведат до конфликт, нанасящ минимални щети, при който не загиват цивилни граждани, а само се поразяват военни цели, е абсурдна. Поне засега такъв не е имало. Но трябва ли да бъде толкова жесток, колкото е сега в Украйна? И трябва ли войници умишлено да стрелят по мирни граждани, по жени и деца, да изнасилват?

Да, за съжаление, е твърдият, но коректен отговор. "Не съм бил свидетел на нито един военен конфликт, дори да е бил ръководен от най-висши морални ценности, при който да не се е стигало до жестокости", казва Томас Елберт, професор по клинична психология в университета в Констанц. Той прави изследвания на травматичия стрес и неговите последици и най-вече на последиците от организираното насилие. 

Защо хората извършват толкова трудно разбираеми деяния по време на война? Следват три смущаващи примера. 

Да се убива е "забавно"

Видеоклип от войната в Украйна, заснет с дрон, стана изключително популярен в цял свят. На него се вижда редица руски танкове в една безлюдна част на украинския град Буча. Човек бута велосипеда си покрай танковете на значително разстояние от тях. Те откриват многократно огън по него - докато мъжът не пада мъртъв на земята. Защо?

Томас Елберт има две обяснения. Първото е, че войниците в танковете може да са се почувствали застрашени. Би било възможно този човек изведнъж да извади гранатомет и стреля по някой от танковете. Второто, което вероятно би било трудно за разбиране от мнозина, е: "Забавно е да стреляш по други", както обяснява Елбърт. Войниците са убедени, че не стрелят по хора, а по паразити, както им е внушено от пропагандната машина. За бойците е отчасти забавно да се прицелват точно и да улучват, отбелязва експертът.

По-важна е мишената, а не дали става дума за човешко същество. "Всеки, който играе състезателни компютърни игри, знае колко забавно е това." 

Изнасилванията: "Правото на победителя"

Във война изнасилванията също не са рядкост. В един случай мъжът бил застрелян, след което жената била изнасилена. Накрая тя погребала съпруга си в градината на къщата. Но защо хората са склонни да правят подобни неща? Цивилните не нападат никого и не представляват заплаха.

Често се казва, че във войната изнасилването се използва като оръжие. Това обаче е така само в десет процента от случаите, обяснява Томас Елберт - не се случва често генералите да разпоредят на войниците да изнасилват жени, за да накарат врага да се предаде. Елберт е разговарял с войници от различни континенти защо се е стигало до изнасилвания и те му казвали следното - след битка идвало време за онова, което те смятали за удоволствие. "А изнасилването, така да се каже, е право на победителя", обяснява мотивите Елберт. Младите мъже споделяли: "Бихме предпочели да имаме любовна връзка, но нямахме. Затова взимахме възможното". Според Томас Елберт изнасилванията по време на война са свързани по-малко със заповеди или жестокости - много повече се дължат на нагона.

Други изследователи са на друго мнение: според тях изнасилването е сексуализирано насилие, а не форма на секс. Организацията за защита на правата на жените "Medica Mondiale" подкрепя травмирани от войната жени от 90-те години на миналия век. На уебсайта ѝ пише следното: "Във война мъжете по-интензивно демонстрират собственическите си претенции спрямо предполагаемо по-слабия пол". Според организацията изнасилването е "символ на унижението на врага, който не може да защити "своите" жени".

Един пример от войната в Украйна: майка и дъщеря били изнасилени едновременно и били принудени да наблюдават насилието, извършвано над другата. Така започват мъченията, обяснява Томас Елберт. "Измъчваш врага си по най-ужаснен начин и е невероятно какво могат да измислят в този план хората. Граници няма." Става дума за удоволствието от издевателството над другия. По този начин извършителите могат да излеят своята омраза, гняв и ярост - изцяло за сметка на жертвите.

Грабежите: "Ловният инстинкт на ловеца"

Смята се, че руските войници масово обират ценности в Украйна - от частни домове и от магазини. Кадри, заснети от камери за наблюдение, показват как войници опаковат заграбените предмети и ги изпращат на семействата си. Сравнено с останалите престъпления, това е незначително деяние, но дори и то показва, че моралът, справедливостта, законът и правилата вече не важат.

Томас Елберт говори за хищничество. Плячкосаната пералня и откраднатият iPhone се възприемат като мотивация и награда. Обикновено за това се налага наказание, но във война такива санкции няма. Идеята на руснаците бе да плячкосат Донбас с минералните му ресурси и неговата тежка промишленост. Защо към това да не се прибави и една пералня? Елберт вижда в ловния инстинкт на ловеца допълнителен стимул за грабежа. Не непременно заради плячката или жертвата, а заради самия лов.

Как да бъдат предотвратени зверствата?

Въпросът, който остава, е дали няма начин зверствата да бъдат предотвратени. "Ужасно е и е нетърпимо. Но войната е това. По-добре би било изобщо да няма войни. Как можем да ограничим войната? Това може да стане чрез информация", обобщава психологът Томас Елберт. Тук е мястото и на журналистите. Единственият проблем е как да се стигне до целевата група.