Израел нямаше друг избор, освен да започне шестдневната война. Египет беше блокирал Тиранския проток в залива Акаба, което на практика означаваше обявяване на война. На Синайския полуостров пък бяха разположени египетски войски. Израел отвърна с мобилизация на запасняци. В същото време нарасна и напрежението между Израел и Сирия за контрола върху водните източници. Всичко това, взето заедно, доведе до израелското нападение срещу Египет на 5 юни 1967 година.
Министър-председателят Леви Ешкол е бил против това Израел да напада първи. Международната общност и специално САЩ, бяха дали ясно да се разбере, че онзи, който нападне първи, ще носи всички последствия. Армейското ръководство обаче протестирало. Генералите твърдели, че Израел може да спечели войната, само ако нападне първи. "Ако бъдем притиснати в отбранителна роля, ще загубим и единственото предимство, което имаме - възможността да нападнем първи и да изправим останалите преди свършени факти", казва депутатът в Кнесета Моше Даян, който малко по-късно става министър на отбраната. "Само ако нападнем първи, имаме шанс да постигнем нещо", допълва той, както личи от наскоро публикувани протоколи от тайни правителствени заседания.
Военна победа - политическо поражение
Като се знае колко категорична е била тогавашната победа на Израел, и колко тежко е било поражение на египетските ВВС, трябва да се признае, че Моше Даян е бил прав. Но в политическо отношение шестдневната война представлява невероятно поражение. Официално войната продължава едва шест дни, но де факто тя се води от вече 50 години насам. Окупирането и анексирането на някои от най-светите места в света не само доведоха до допълнителна ескалация на конфликта, а и радикално промениха отношението на международната общност към Израел. От Давид, Израел се превърна в Голиат.
Преди да започне войната много от хората в Израел изпитвали страх. "Хората, които по онова време бяха на 50-60 години, се опасяваха, че ги очаква нов Холокост. Те имаха усещането, че "проектът Израел" ще бъда погребан и то завинаги", разказва младият тогава радиорепортер Ярон Лондон. По онова време политическото ръководство на страната било считано за мекушаво и отстъпчиво, докато военните настоявали за незабавни действия. Висши израелски офицери дори обвинили премира Ешкол, че е лобист, който се опитва да си спечели признанието на Великите сили. Вследствие на огромния обществен натиск и след като САЩ дават зелена светлина, войната започва. Още в първия ден става ясно, че Израел има голямо надмощие. Войната, която първоначално била осъзнавана като "необходимо зло", скоро поражда истинска еуфория от завладяването на Западния бряг на река Йордан, Синайския полуостров, Източен Ерусалим и Голанските възвишения.
"Ще станем гето"
Няколко израелски политици обаче предупреждават, че арабите няма да изчезнат просто така от тези земи. Премиерът Ешкол изразил съмнението си, че военната победа няма да сложи край на войната. А министърът на образованието Залман Аран заявил: "Да приемем, че завладеем Ерусалим. Но кога ще го върнем обратно? И на кого?" Той се опасявал, че Израел сам подписва смъртната си присъда, завладявайки Западния бряг. На предложението на Моше Даян палестинците да получат самоуправление, но под военния контрол на Израел, министърът на правосъдието Яаков Шапира отвръща с думите: "Кой ще приеме подобно нещо във времето на деколонизацията? Ционисткият проект ще загине, а ние ще се превърнем в гето”, предупреждавал министърът.
Израел далеч не е единственият актьор в този спор. Но днес страната не е заплашена от унищожение. Израел разполага със силна и боеспособна армия, която е обучена в борбата срещу терора. Да, Израел дава жертви, но не се страхува за бъдещето си. От 50 години насам Израел е изправен на кръстопът – пред една уж временна ситуация, която обаче продължава по-дълго, отколкото е необходимо.
Без компромиси не може
Само преди седмица Израел получи предложение от вакъфските власти в Ерусалим, които осъществяват контрола от мюсюлманска страна върху ислямските свети места на Храмовия хълм. Това предложение би могло да помогне за намаляване на напрежението в региона. То обаче навярно ще бъде отхвърлено, тъй като Израел не е готов на компромиси. Без компромиси обаче не може да бъде решен и въпросът за Ерусалим. И Израел много добре знае това.
Преди 50 години никой в Израел, с изключение на неколцина религиозни фанатици, и на сън не е можел да си мечтае, че ще притежава Източен Ерусалим. Толкова по-удивително е, че Тел Авив не е съгласен дори и на минимални отстъпки по отношение на Ерусалим.
Шестдневната война ще свърши едва когато Израел сключи споразумение с палестинците. Той вече подписа мир с Египет и Йордания. Сега е дошло време за нови смели стъпки. Израел е длъжен да задвижи мирните преговори. И ако отново дойде компромисно предложение от арабска страна, то трябва да бъде осъществено на всяка цена. Не само заради милионите палестинци, а и в името на топящата се израелска демокрация.