От трите страни в Южен Кавказ - Азербайджан, Армения и Грузия - третата се вълнува най-много от войната на Русия срещу Украйна. Но отчитайки и без това напрегнатите грузинско-руски отношения, в Киев все пак очакваха повече от грузинците.

Ако за Армения и Азербайджан Русия е съюзник и партньор, участващ в уреждането на конфликта в Нагорни Карабах, за Грузия тя е "агресор" и "окупатор", който ѝ е отнел Абхазия и Южна Осетия. Грузинското общество все още не е забравило руско-грузинския въоръжен конфликт през 2008 за Южна Осетия, наречен от руската страна "операция по принуждаването към мир".

В грузинското общество солидарността с Украйна е силна: Грузия редовно изпраща хуманитарна помощ, приема украински бежанци, страната стана и един от инициаторите за разследването в Международния наказателен съд в Хага на действията на Русия в Украйна. Същевременно обаче грузинското правителство е предпазливо и не прави директни изявления срещу Русия.

Грузия и санкциите

Министър-председателят Иракли Гарибашвили нееднократно е казвал, че Грузия няма да се присъедини към антируските санкции, тъй като по този начин ще стане уязвима. Освен това самата Русия изведнъж сне наложените по-рано санкции на грузинските млечни продукти, макар в грузинското министерство на земеделието да твърдят, че тази заявка е била подадена още през 2020 година.

Украйна не скри разочарованието си. "Това (снемане на санкциите - б.ред.) дали случайно не е благодарност за това, че официален Тбилиси не иска пълноценно да поддържа Украйна? Струва ли си свалянето на ограниченията за 15 млечни компании на Грузия да надделее над нашата хилядолетна дружба, над нашата многогодишна съвместна борба, над нашите взаимни стремежи?", упрекна грузинските си колеги председателят на Върховната рада на Украйна Руслан Стефанчук.

Тази и други претенции на украинската страна доведоха дотам, че в края на март президентът на Украйна Володимир Зеленски реши да отзове украинския посланик от Тбилиси. Ведната след това стана известно, че Грузия все пак се е присъединила към санкциите, както съобщи пред CNN президентката на страната Саломе Зурабишвили (Грузия не е въвела собствени, а частично поддържа международните санкции - б.ред.).

Грузинската мечта за мир

И преди управляващата партия "Грузинска мечта" е била обвинявана в проруски настроения. Тя дойде на власт през 2012 година, основана бе от олигарха и бивш премиер Бидзина Иванишвили, който бе известен бизнесмен в Русия. Партията му от самото начало бе против пряката конфронтация с Кремъл и декларира стремежа си на всяка цена да избегне нова война.

Тази позиция съвсем не се ползва с популярност сред цялото население. През 2018 година това стана повод за масови протести, увенчали се с оставката на председателя на парламента. След началото на войната в Украйна грузинските активисти отново излязоха на протестни акции, за да "засрамят" своето правителство. Но премиерът Гарибашвили продължава да повтаря: "Искаме мир, стабилност и развитие. Всеки ръководител патриот трябва да стори всичко възможно, за да избегне войната".

Политологът Паата Закареишвили нарича "странно" поведението на официален Тбилиси, който е против Русия на дела, но не и на думи: "Грузия гласува за приемането на всички международни антируски резолюции. Но в изказванията си нашите власти са предпазливи - като че ли не искат да дразнят Русия. Не мога да разбера защо".

Грузия се страхува - затова е предпазлива

Известният грузински журналист Звиад Коридзе определя поведението на "Грузинска мечта" не като предпазливост и отговорност пред народа, а точно обратното - като безотговорност и страх. "Но правителството не трябва да се страхува. То трябва да оцени рисковете и да разработи конкретни превантивни механизми", казва Коридзе.

Според Коридзе такъв механизъм би било присъединяването към западната антивоенна коалиция. Без да изключва вероятността от нападение на Русия (под някакъв формален предлог), експертът предполага, че в такъв случай на Грузия би могло да ѝ помогне само съюзничеството със Запада.

Част от грузинското общество още от самото начало на инвазията се опасява, че Русия може отново да нападне и Грузия. Но дори и това не оправдава поведението на правителството в очите на хората. "Не съм неразумна, имам деца и много се страхувам от войната. Но да влезеш в съюз с Русия и Беларус би било ужасно - това е червена линия, отвъд която губиш лицето си, доверието, партньорите и приятелите", казва писателката Тинатин Мжаванадзе.

Но не всички са толкова критично настроени. Има и експерти, които намират логика в позицията на "Грузинска мечта" - като политолога Арчил Сихраулидзе. "Сега Западът не е готов нито да защитава, нито да воюва за Грузия и Украйна. Тези страни са принудени сами да се погрижат за себе си." Той не пропуска и икономическия аспект - ако "Грузинска мечта" се присъедини към всички санкции, това би засегнало много тежко населението на страната, смята политологът.