Тайните служби на САЩ предупреждават, че още в сряда руските войски могат да преминат украинската граница. В тази взривоопасна ситуация германският канцлер Олаф Шолц е в Киев и в Москва. Каква е германската позиция?
Реклама
Ако бяха по друго време, тези визити щяха да са рутинни, дори може би леко скучни. Но в момента срещите на новия германски канцлер в Киев и в Москва са всичко друго, само не и рутина. Тайните служби на САЩ предупреждават, че още в сряда руските войски могат да преминат украинската граница, а редица западни държави, включително и Германия, вече изтеглят своите граждани от Украйна. Вчера канцлерът Шолц каза, че съществува „много, много сериозна заплаха за мира“, а неговата външна министърка Аналена Бербок припомни, че заедно с партньорските държави Германия предупреждава да не се предприемат повече военни стъпки, защото обратното би довело до „невероятно големи последствия“.
Двойната стратегия на Шолц
Олаф Шолц сериозно се е захванал с дипломатическа дейност. Преди седмица канцлерът беше на посещение във Вашингтон, където разговаря с президента Джо Байдън. После се срещна с президентите на Франция и Полша и с премиерите на балтийските държави и на Дания. Да не забравяме още, че в Берлин се проведе и експертна среща между представители на Русия и Украйна с посредничеството на Германия и Франция.
Ако се сбъднат предупрежденията за възможно начало на войната още тази сряда, германският канцлер навярно ще бъде последният западен посетител в Кремъл. Самият Шолц обаче видимо не желае разговорите му в Киев и в Москва да се натоварват с големи очаквания. Целта била да се продължи досегашната политика на Германия и съюзниците ѝ за деескалация и да не се прекъсва контактът с Москва.
Канцлерът говори за „двойна стратегия“: преговори, но и заплахи. „В случай на военна агресия срещу Украйна, която заплашва нейната териториална цялост и суверенитета ѝ, ще последват остри реакции и санкции, които ние сме подготвили много внимателно и ще пуснем веднага в действие. Заедно с нашите съюзници в Европа и в НАТО“, казва Шолц.
Неговите визити в Киев и в Москва не могат да се мислят извън историческия контекст, отбелязват с основание правителствени източници. Защото, както се знае, през Втората световна война тогавашната германска държава причини невероятни страдания на хората в тези две страни. Включително и поради това Германия се въздържа от оръжейни доставки за Украйна, макар че политически изцяло защитава суверенитета ѝ. Украинците могат обаче да разчитат на германска икономическа помощ. Германия и досега беше най-щедрият "спонсор" на Украйна, като само през последните години инвестира около 2 милиарда евро в стабилизирането на украинската икономика.
Болният въпрос за "Северен поток 2"
Да не забравяме и особено болния въпрос за газопровода „Северен поток 2“. САЩ и другите западни съюзници на Германия с нарастващо недоволство наблюдаваха политическите усилия на Берлин да извади от списъка с бъдещи санкции срещу Русия спирането на „Северен поток 2“. Президентът на САЩ Джо Байдън произнесе многозначителни думи по въпроса по време на посещението на германския канцлер във Вашингтон: „Ако Русия премине границата на Украйна с танкове или войски, „Северен поток 2“ няма да го има повече“, подчерта президентът. Шолц обаче вече от седмици дори не желае да произнесе името на газопровода.
Позицията на Германия по въпроса за бъдещето на „Северен поток 2“ се формира от няколко фактора. Официално правителството в Берлин до последно не иска да обсъжда конкретни санкции срещу Русия, а предпочита „да сложи всичко“ на масата за преговори, както се изрази канцлерът. Но в действителност Шолц има и други мотиви. Той навярно се опасява, че евентуалните санкции срещу Русия икономически ще засегнат най-сериозно тъкмо Германия. А къде остават САЩ и не би ли било редно те пък да спрат да купуват петрол от Русия?
Русия и Украйна: историята на един конфликт
Конфликтът между Киев и Москва далеч не е от вчера: тук ви разказваме за ключовите събития, които станаха предпоставка за напрежението между двете държави.
Снимка: Imago Images/ITAR-TASS
1991: Разпадането на СССР и създаването на ОНД
През декември 1991-а Украйна, Русия и Беларус подписват разпадането на СССР. Москва явно разчита да запази влиянието си в рамките на Общността на независимите държави и чрез доставки на евтин газ. Но не се случва така. Русия и Беларус създават държави съюзници, а Украйна все по-често започва да насочва погледа си на запад. На снимката: Л. Кравчук, Н. Назарбаев, Б. Елцин и Ст. Шушкевич.
Снимка: dpa/picture-alliance
1994: Споразумението за наследството на СССР
Украйна наследи от СССР почти милионна армия и третия по големина ядрен арсенал в света. Киев се отказа от ядрените ракети, предавайки ги на Русия в замяна на икономическа помощ и гаранции за сигурност. Това беше договорено в Будапеща през 1994 година. На снимката са лидерите на Русия и САЩ Борис Елцин и Бил Клинтън. Западът не интегрира Киев в своите структури, а реакцията на Русия беше сдържана.
Снимка: David Brauchli/AP Photo/picture alliance
2003: Първите пукнатини в отношенията между Киев и Москва
До първата дипломатическа криза между Москва и Киев се стигна при президента Путин. През есента на 2003 г. Русия започна да строи диги в Керченския проток в посока към украинския остров Тузла. Киев счете това за опит за промяна на границите. Конфликтът бе решен след лична срещу между президентите на двете държави. Строителството бе спряно, но появата на първите пукнатини в отношенията беше факт.
Снимка: Valeriy Solovyov/dpa/picture-alliance
2004: Оранжевата революция
На президентските избори в Украйна през 2004-а Русия активно поддържаше проруския кандидат Виктор Янукович, но неговата победа на бе зачетена заради подозрения във фалшификации. Президент стана прозападният политик Виктор Юшченко. Неговата победа маркира преломен момент в политиката на Русия към Украйна, а Москва си постави за цел да не допуска вече подобни "цветни революции".
Снимка: Sergey Dolzhenko/picture-alliance/dpa
2006/2009: Спирането на газовите доставки
По времето на президента Юшченко Русия на двата пъти спря газовите доставки, преминаващи през Украйна - това стана през 2006 и 2009 година, което доведе и до временно спиране на транзита на газ за Западна Европа. На снимката: служител на Газпром на 200 метра от украинската граница в Курска област през 2009 година.
Снимка: Maxim Shipenkov/dpa/picture alliance
2008: Украйна - член на НАТО?
Ключовото събитие стана през 2008 година: На срещата на НАТО в Букурещ президентът Джордж Буш предложи да се даде перспектива за членство в Алианса на Украйна и Грузия. Путин рязко се обяви против и даде да се разбере, че не признава пълната независимост на Украйна. В резултат на това Германия и Франция блокираха плана на Буш. На Украйна и Грузия бе обещано членство в НАТО, но без конкретна дата.
Снимка: Vladimir Rodionov/dpa/picture-alliance
2013: Когато Русия накара Киев да се откаже от курса към ЕС
Без перспектива за прием в НАТО, Украйна избра икономическото сближаване с ЕС. През лятото на 2013-а Москва започна да оказва натиск с цел да откаже властта в Киев от тези намерения. В резултат правителството на Янукович прекрати подготовката за подписване на споразумение за асоцииране към ЕС. След това в Украйна избухнаха протести, а през февруари 2014 г. Янукович бе принуден да бяга в Русия.
Снимка: Getty Images
2014: Повратният момент - анексията на Крим
По време на вакуум във властта в Украйна Русия анексира полуостров Крим през март 2014-а. Този повратен момент даде началото за необявена война, която продължава и днес. На снимката: руски военни в Симферопол, Крим през март 2014 година.
Снимка: Filippo Monteforte/AFP/Getty Images
2014: Войната в Донбас и "народните републики" Луганск и Донецк
Руски и местни паравоенни структури провокираха избухване на сепаратизъм в Донбас. Провъзгласени бяха две "народни републики" в Луганск и Донецк, ръководени от руски военни, облечени в униформи без опознавателни знаци. Киев реагира бавно, изчаквайки резултата от президентските избори в края на май 2014-а. След това украинските власти прибегнаха до широкомащабна употреба на сила.
Снимка: REUTERS/Maxim Shemetov
2015: Битка за позиции
В началото на 2015 сепаратистите преминаха в широко настъпление. Киев обвини Москва в тайно използване на военни сили. Русия отричаше. Украинските сили претърпяха поражение в района на Дебалцево. С посредничеството на Германия и Франция беше подписан договорът "Минск 2", но това споразумение и до днес си остава само частично изпълнено.
Снимка: Andriy Andriyenko/AP/dpa/picture alliance
2021: Руски войски по границата с Украйна
През 2021 се стигна до ново изостряне на отношенията. Русия на два пъти - през пролетта и есента - разположи свои войски по западната граница. Украинското и западните разузнавания съобщиха за опасност от евентуално въоръжено нападение. Москва настоява за гаранции, че Украйна няма да бъде приета в НАТО и обяви, че докато това не се случи, няма да изтегли войските си от границата.
Впрочем, цялата германска икономика има интерес от запазване на добри отношения с Русия. И независимо от буреносните облаци, събрали се над Украйна, Източният съвет на германската икономика не се отказва от традиционната си ежегодна среща с руския президент. Вярно, че заради пандемията тазгодишната среща ще се осъществи само виртуално, но участващите в нея 20 германски топ мениджъри вече твърдо са я нанесли в календарите си за началото на март. И то съгласувано с германското правителство, както се твърди.
*****
Вижте и това видео:
Източна Украйна: как живеят хората край фронтовата линия